| посещения | | Обяви Контакти За реклама Забравена парола Моят профил Изход
Гласове Спектър

За любов, натисни „Enter“

Любовта е клавиш с латински букви, разказва Добромир Банев Enter. Значи нещата се подреждат. Един от многото бутони на клавиатурата урежда нещата бързо и лесно. Сега остава да се срещнем на живо. Ще отидем заедно на партито, организирано от тъпия сайт за запознанства. Мога да продължа деня си спокоен – почти е сигурно, че имам връзка. В края на краищата живеем в технологична епоха. Любовта вече не е само вдишване и издишване. Любовта е клавиш с латински букви. Времето не стига. Омагьосаният кръг, в който живеем, не спира да ни…

Прочети още
Гласове Спектър

Един отрезвяващ шамар никога не е излишен

Добромир Банев за голямото усърдие на нищоправенето Свободните ръце са оръдие на дявола. И това не съм го измислил аз. Често „вече видяното“ съответства и на „вече казаното“ – понякога друг формулира истини, към които ни води скромният житейски опит. Ръцете са символ на всичко, което може да бъде съградено. Но те отлично могат и да разрушават. Ръцете знаят да галят, но убийството също не им е чуждо. Когато не знаем какво да правим с тях, те държат чаша, стискат цигара, а в по-креативните случаи си служат с четка, химикалка…

Прочети още
Гласове Спектър

Насладата да знаеш – новият онлайн проект на Добромир Банев

Днес имаме удоволствието да ви представим най-новия онлайн проект на нашия приятел Добромир Банев. „Всяко ново начало е обещание за красота, а красотата има нужда от споделяне Приятели, светът се променя, с него и ние. Всяка отминала секунда е обещание за вечност, но дълбоко в себе си знаем, че сме тук и сега само за миг. Затова трябва да ценим красотата. Затова трябва да я споделяме. Носим добротата в сърцата си, но позволяваме лошото да надделява и ни влачи със собствената си инерция. А не трябва да бъде така. ARTday.bg…

Прочети още
Гласове

Не ти прощавам

Всяко признание е надежда за опрощение. Истината остава толкова субективна, колкото представата за любов. Очакването държи интереса буден, но приспива нещата, които са на дневен ред. Прошката е наказание, вината винаги остава. Мисълта, че животът се изплъзва, те кара да се взираш в отсрещния ъгъл. Търсиш хора. Нуждаеш се от повече ласки. Целувките никога не са достатъчни. Озърташ се като хищник в джунглата на големия град, защото всичко е просто плячка. Егоизмът е водещ. Прошката е само негово извинение. И когато все пак дойде ред да я получиш, наляга те…

Прочети още