Щастливи са глупаците, останалите съществуват…

Добромир Банев за семките и бонбонките в Международния ден за борба с корупцията

„Където е текло, пак ще тече“ не е просто цитат. Това спокойно може да мине за мото, което в голяма степен определя начина, по който живеем. На 9 декември, когато отбелязваме Международния ден за борба с корупцията, то в пълна степен отразява и нагласата, че от нас нищо не зависи. Честността е присъща за рицарите, но доспехите отдавна не са на мода. Традициите не са това, което бяха. И совите не са това, което са. Съществуваме като в епизод на „Туин Пийкс“, където матрицата не прощава.

Отчаянието е толкова силно, че вече не го забелязваме. Чувството за безизходност е тъй могъщо, че превърнахме туршията и ракията в единствен лек за собственото си психическо оцеляване. Домовете са нашите крепости, а хубавите моменти са затворени между страниците на албуми, в които черно-белите ни снимки не искат да излязат на показ. Срам ги е от нас. За нас е по-лесно да проявим снизходителност, каквато не отива на зрелите и умните хора.

Светът е пълен с противоречия. Докато обсъждаме (не)честността на другите, ние предаваме собствените си чувства – понятието за любов в повечето случаи се върти около изгодата, удобството и тихия комфорт на битието ни. Докато чакаме Годо, битът ни убива бавно и мъчително. Нямаме си нито Фидел Кастро, нито Доналд Тръмп. Самочувствието ни е сведено до нула. Както се казва, щастливи са глупаците, останалите упражняват вдишване и издишване.

За съжаление корупцията винаги е управлявала света, още откакто той съществува. За да получиш, трябва да дадеш – това е положението! Основен лайтмотив, който управлява нашия кратък живот. Докато мислим, че от нас нищо не зависи, винаги ще оцеляваме в условия на неправда. А свикването с нея е по-страшно от смърт.

Трийсетте сребърника на Юда дрънкат в джобовете ни, от тях плащаме за измамното си спокойствие на политици, близки, приятели и любовници. Нямат свършване тия златни пари. Добре че винаги остават за семки и бонбонки.

Обидени ли сме на самите себе си, всичко ще е същото. Животът е такъв, какъвто го правим самите ние. Надявам се да го променим към по-добро. Знам, надежда няма как да си купиш, но тя поне умирала последна…

Автор: Добромир Банев

Източник: ARTday.bg

Facebook коментари
Твоята реклама тук - виж как!


Booking.com



Твоята реклама тук - виж как!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *