Честит да е този ден на нашата мила приятелка Маргарита Петкова.
Желаем ти нестихващо творческо вдъхновение, късмет, успехи и светлина в дните ти.
Казват, че поетите не са от този свят. И са прави. Ние се нуждаем от тях, за да бъдем живи. Те са като музиката… ако ги няма – ще бъдем глухи и неми за този свят.
Честит рожден ден, Марго! Наздраве!
От екипа на „60 th CITY“
ЕДНО НАЛИЦЕ, ДВЕ НАОПАКИ
Орисия ли, карма ли – февруарският мраз
в този ден бил раздиран от рев на момчета.
В три следобед обаче съм се пръкнала аз –
барабар Петкова с мъжете.
Фусти, панделки, бастички за фасон –
не си падах по тях. Аз с момчетата
ритах топка, подстригвах се „а ла гарсон” –
барабар Петкова с мъжете.
Мъжка работа, казваха, е да гониш Парнас,
то не е като манджи и плетки…
Аз обаче с летящ старт пришпорих Пегас –
барабар Петкова с мъжете.
И така си го яздя – не жадна за власт,
зажадняла за ей такъв час в кафенето:
Дончо, Майката, Витята, Васко и аз –
барабар Петкова с мъжете.
За последния свой ден не мисля със страх –
знам си мястото на небето:
Бог Отец, Бог Синът Му, Свети Дух и до тях
барабар Петкова с мъжете.
Маргарита Петкова