Целувките нямат давност

Добромир Банев в Световния ден на целувката – за живота, който си струва да бъде изживян, плюс едно стихотворение

Целувай ме бавно, убивай ме нежно и до сетен дъх аз ще бъда най-щастливият мъж на света! Без целувките любовта е като крем карамел, в който сме забравили да добавим захар.

Целувката е сигурният начин не да докажем любов, а да я направим видима за света. Защото любовта е за показ. Когато двама се обичат, те самите съществуват в свят, който се превръща в пример за останалите. Има толкова видове целувки, колкото са проявленията на обич към човека, на когото държим. Целувката на майката не се забравя никога. В нейна неотменна спътница се превръща и онази, която получаваме като първа в знак на любов. Целуваме през сълзи, през смях, в тъга и в радост.

Повечето от нас биха дали мило и драго, за да водят живот като в черно-белите филми. Джаз, море, прохладна веранда и телефон, който звъни точно когато споделяме нечии устни…

Животът също е филм, а сценарият пишем ние. В цветовете няма нищо притеснително за една целувка.

Кутията за спомени пази стари писма, избелели снимки, кичури от коси на момичета, които някога са ни обичали. Повечето от писмата са „запечатани“ с целувка – избледняло червило от устни по пощенския плик – устни с дъх на малини, на ягоди и череши… Целувал ли си, в теб остава уханието на пролет – затваряш очи и през януари ароматът на цъфналите дървета се връща при теб.

Целувките нямат давност. Щом са станали факт, те живеят вечно. Омразата е почти невъзможна към човек, когото сме целували. Те ни правят добри хора и подхранват благородните ни намерения. И понеже всеки е готов да бъде обичан, дава възможност за това с нагласата, че трябва да тушира лошото в себе си.

Целувайте непрекъснато и навсякъде. Животът е твърде кратък. Всеки миг е за споделяне, всяка секунда е обречена на любов. Който не може бавно, нека го прави бързо, за да умножи броя на всяка следваща целувка. Щастливи са онези, които са познали любовта. За другите никога не е късно.

Смъртта е единственото сигурно нещо, което ни очаква. И ако по пътя към нея вървим с някого, чийто устни не спираме да желаем, животът със сигурност си струва да бъде изживян.

***

ЖИВЕЯ

Животът е шамар. Целувка. Дъх.
Горчи. Но се услажда като вино.
Пропадане. Изкачване на връх.
Сълзлива драма. Весело казино.

Животът няма четири стени.
Ключалки и врати не съществуват.
Безспорно е – умираме сами.
Живот без обич пет пари не струва!

Безспорно е – стареем с всеки ден.
Но вътрешно сме все едни и същи.
Живея.
Имам теб.
Ти имаш мен.
До смърт ще те целувам и прегръщам.

Автор: Добромир Банев
Източник: ARTday.bg
Facebook коментари



Твоята реклама тук - виж как!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.