Тодор Андреев от Каспичан, тръгва от Берлин на велосипед, за да качи Шипка на 3 март

Млад българин поема предизвикателството да измине с велосипед пътя от Германия до България посред зима. Това ще се случи съвсем скоро като отправната точка ще е от Берлин.

Тодор Андреев е от Каспичан, на 26 години, но от 4 години живее и работи в Германия. Възпитаник на казанлъшката художествена гимназия „Академик Дечко Узунов“.

Идеята му е да достигне до българската граница и да се изкачи на Шипка навръх 3 март.

“Аз не съм професионалист в тази област, колоезденето, и искам да изпробвам възможностите си, да се боря и да стигна навреме за честването на националния ни празник, и да почета паметта на загиналите за Освобождението. Духът, който са имали предците ни ме кара да направя този преход на две гуми. Ще участвам сам със съпътстващ екип. Искам всички българи да научат за това и да се присъединят към мен на Шипка.” , казва ентусиастът.”

Стартовата точка на колоездачния преход от Германия до България ще започне от Берлин на 21 февруари около 9 часа сутринта. Тодор ще трябва да измине над 2000 км като в прехода си ще бъде придружаван единствено от масажист. Предвижда да измине дневно около 200-300 км, като паузите за храна и нощувка ще са по шест часа.

Младият ентусиаст е завършил Казанлъшката Художествена гимназия, но съдбата го отвежда в чужбина. Там обаче той не къса нишката си с родния край. В момента подготвя национален проект в полза на българското общество.

Ще пътува съвсем сам, защото така и не намерил достатъчно „луда глава“, която да му стане спътник през зимата, но разчита на симпатизанти , които ще го следят в Интернет и при нужда ще му оказват съдействие. Уговорил се е с познат масажист да го чака на Шипка, за да не изпадне в ступор на финала.

Младият мъж не смята, че прави нещо извънредно, просто му се приискало да докаже на себе си, че може , макар и за кратко, да изпробва дали в него има нещо от мъжеството на опълченците и руските воини, отбранявали прохода с цената на живота си през зимата на 1877 година.

„Ще ми се хората в България да разберат, че ние, отишлите да си търсим късмета по чужбина не сме се откъснали от Родината, че тя е жива в душите ни! Много пъти съм се качвал на върха, но никога пеша или с велосипед…“, обяснява дипломиралият се в специалността „Живопис“ през 2012 г. Тодор, чийто корени са от мъничкото шуменско градче Каспичан.

Обяснява че близо две години опитвал да се реализира по специалността си, но след като не успял поел за Германия, където е сменил множество професии, дори известно време бил общ работник в чистотата.

Не е семеен, майка му от 8 години работи в Италия, едната му сестра също е в чужбина, другата останала в България.

Надява се ако всичко в тази авантюра завърши благоприятно да се завърне обратно поне за две години, през които възнамерява да реализира свой проект под наслов „Изкуство, спорт, наука и образование“, за който лаконично споделя че е насочен към младите хора. Признава че напоследък почти е спрял да рисува, но смята, че под родното небе отново ще се завърне към палитрата и платната.

Съвсем наскоро се сдобил с професионален велосипед – втора ръка, почти всеки ден навърта с педалите между 40 и 50 км, а през почивните дни е стигал до преходи от по 400-500 км. Няколко десетки негови приятели и виртуални познати в социалната мрежа са го подкрепили до момента.

Ако подкрепяш младия българина в това свое предизвикателство, сподели със свои приятели и познати! По този начин ще покажете на всички че го подкрепяте!

Медия 60 тият град, пожелава на Тодор Андреев попътен вятър и успех в това предизвикателството!