| посещения | | Архив Обяви Контакти За реклама Изпратете ни новина
Гласове Спектър

Спомените са животът, който сме имали

Какво му трябва на човек? Отговорите търси Добромир Банев

Какво му трябва на човек? Да има подслон над главата си, да е нахранен и да споделя с някого леглото си. Тези три неща определят нашето поведение спрямо света изобщо. Инстинктите са в основата на всички чувства, разумът ни превръща в най-опасните хищници.

Парите не осигуряват задължително хубави спомени. В надпреварата за първото място сме готови на много жертви и компромиси.

Мъжкият трябва да се хареса на женската, да се заяви като единствения екземпляр, на който може да се разчита. Женската трябва да си осигури грижата на мъжкия, затова внимава в преценката си за неговите достойнства. В наше време често е и обратното. Смисълът, обаче, остава същият – покривът над главата, приличната храна и размножаването зависят от двама.

В края на краищата животът е оцеляване. Търсим, лутаме се, упражняваме право на избор, но дълбоко в нас обикновено остава съмнението, че пропускаме нещо по-добро. По себична презумпция смятаме, че заслужаваме много повече. Егоизмът има свойството да надделява, а това оказва влияние на решенията, които взимаме. Да делиш живота си с човек, когото не обичаш, е наказание. Не е задължително да си извършил престъпление, достатъчно да е да не си бил честен със самия себе си.

Часовете се нижат твърде бързо, за да си позволяваме компромиси, които не можем да преглътнем. Да, светът е джунгла и всеки намира своя начин да оцелява и да продължи напред, но радостта от живота е възможна само чрез любовта.

Любовта ни прави хора, инстинктите са присъщи на всяка друга твар.

Колкото и клиширано да звучи, парите не са всичко. Те не само не купуват спомени, но често се превръщат в причина за собственото ни нещастие. Необходими са, за да си построим дом и за да си набавим храна, но когато са единственото основание да бъдем с някого, ние вече сме избирали да съществуваме в състояние на тъга. А с тъгата не се живее лесно. Рано или късно тя изважда на показ най-отрицателните ни черти и всички надежди за щастие отиват право в кошчето за боклук.

Не казвам, че без любов не се живее. Любовта не е задължителна и общодостъпна като въздуха, който дишаме. Но ако има шанс да я преживеем, би било твърде глупаво да я избягваме в името на парите. Луксът е измамен. В крайна сметка той се свежда до вещи, които все някога се чупят и излизат от употреба.

Спомените са животът, който сме имали. Това не е въпрос на романтика, а истина – истина, която осъзнаваме на по-късен етап от нашия твърде кратък живот. Ако не живеем тук и сега според порива на сърцето си, в последствие ще страдаме самите ние. По-добре е ръцете да бъдат протегнати за прегръдка.

Би било прекрасно един ден, след като времето остави отпечатъците си по нас, и ние като Едит Пиаф да си кажем: „Не съжалявам за нищо.” А ако междувременно сме преживяли любов, да бъдем готови за следващата. Само тогава всичко има смисъл, само тогава сме истински живи.

Източник: edna.bg, Автор: Добромир Банев

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА

Твоят коментар