“Свят за лудите” с Ники Комедвенска

В поредното издание на рубриката Пресечни точки ни гостува съвременната поетеса Ники Комедвенска, чиято поезия грабва сърцата ни, а нейният свят за лудите ни кара да препрочитаме и да дишаме истинска поезия.

Ники Комедвенска е от Сливен. Досега има издадени 4 книги, видяли бял свят благодарение на издателство Астарта и под редакцията на Недялко Йорданов.

Ето, и интервюто, което взех от Ники Комедвенска, специално за всички читатели на 60-ият град:

Ники, здравей! Как описваш себе си?

Нито висока, нито ниска, средна хубост и чепат характер. Съвсем обикновен човек, не по-различен от продавача на вестници. Е, може би съвсем мъничко извън представите за нормалност, затова и темата за лудостта, която ще спаси света, ми е толкова близка.

От какво черпиш вдъхновение?

От всичко. Просяк, който клечи пиян пред паничката за подаяние, хлапе с топка, разплакана жена… Животът може да бъде много грозен, но дори и в грозотата му има толкова красота.

Вярваш ли в нещо и в какво?

Вярвам в доброто, заложено в нас. Вярвам в красотата на човешкия ум и в равновесието на природните сили. Макар че напоследък този свят все повече започва да се смахва… А може и да си е бил винаги такъв, само че не сме го знаели. И все пак: ако злото беше повече от доброто, този свят отдавна да се е свършил.

А в Бог?

Кой бог?

Християнският? Не! Определено приемам тази религия за най-голямата човешка мистификация. Мога да говоря много по темата, но няма смисъл. Моята представа за божественост е извън границите на Вселената, но може да се побере и в невидимото съвършенство на едно най-обикновено листо… Сложна материя, в която няма логика, а само справедливост. При това тази справедливост няма нищо общо с човешките представи и понятия.

Какво е любовта през твоите очи?

През моите очи?… Всичко е любов!

Какво е мнението ти за развитието на изкуството в България?

Изкуството го има. Независимо от пълната абдикация на държавните институции от тази сфера; независимо, че е неглижирано от масмедиите като нещо несериозно… И може би точно липсата на такива критерии за изкуство, които да го спират като юзда, са причина то да е в такъв подем. Защото никой до ден-днешен не е успял да сложи изкуството в рамка. Така че аз съм оптимист.

Благодаря ти за интервюто, Ники!

За нас беше чест да ни гостуваш. А Вас, читателите на 60-ият град, Ви оставям с нейните стихове:

ДИАГНОЗИ

Той е луд. Преждевременно луд.
Лудостта му е просто хронична.
С маратонки на босо обут.
И изобщо на принц не прилича.

Ала царствено маха с ръка
и учтиво ме кани на бала.
А пък аз – медицинска сестра,
го изпращам в приемната зала.

Той галантно застава до мен,
сякаш този дворец съществува.
Знам, че после през целия ден
свойта приказна нощ ще сънува.

На луната под жълтия грош
как раздава вълшебни целувки,
как ме чака почти в полунощ
да избягам с едната обувка.

А във осем без пет сутринта,
след поредната влюбена криза,
ще застане на мойта врата,
пременен в усмирителна риза.

В този свят на стерилен уют
като принц, но съвсем нелогичен.
Той е луд! Абсолютно е луд.
Като мен… Затова го обичам.

ДВЕ ШЕПИ НА КРЪСТ

Колко хора я знаят по Божия свят –
тази шарена черга на земните плещи?…
С красотата на рай и с ината на ад
оцелява тринадесет века и нещо…

А е толкова малка – две шепи на кръст.
За неделя нашир и надлъж ще я минеш.
Знам, пръстта и през девет морета е пръст,
но платена със кръв, се нарича родина.

Тя милее за всичките свои чеда –
даже тези с печата на грозни палачи.
Ще измие смъртта им с мълчана вода
и за техните мъки отвъдни ще плаче.

Ние носим навярно огромна вина –
тази милост пилеем от няколко века,
не разбрали, че само на родна земя
и пръстта върху гроба е двойно по-лека.

Автор и водещ на "Пресечни точки": Силвия Йорданова (гр. Нови пазар)