Радостин Павлов

Работата по време на официални празнични дни?!

Специален коментар на Радостин Павлов – Общински координатор на КНСБ за Общините Нови пазар и Каспичан

Работата по време на официални празнични дни често е съпроводена и с полагане на извънреден труд, за който законът е предвидил увеличение. Когато служителят работи над нормално установеното за него работно време в работен ден, работодателят му дължи възнаграждение с 50% увеличение за всеки час извънреден труд. Ако работата е в почивни дни, то увеличението е със 75%. За извънреден труд в официален празник работодателят трябва да плати увеличение от 100%.

Работа в ден, който е обявен за официален празник, се плаща двойно. Двойна заплата би се дължала, когато служителят по график трябва да работи в празничния ден. Ако обаче не е включен в графика и работодателят го извика на работа, законът изисква да му бъде платена четворна надница. Това е така, тъй като 100% увеличение за извънреден труд се изчислява върху нормалната надница за работа в официален празник, която, както казахме, е удвоената дневна заплата.

Двете основания (увеличено заплащане за извънреден труд и увеличено заплащане за работа по време на официален празник) са различни и те се кумулират. Всяко от тях има самостоятелно правно значение. За всяко от тях работникът или служителят следва да бъде удвоено възнаграден. Двукратно удвоеното трудово възнаграждение се изплаща, когато положеният труд е едновременно извънреден, защото е положен извън установеното за него работно време и втори път – пак удвоено (100% увеличение), защото трудът е положен в ден на официален празник съгласно чл. 264 КТ.

Двукратното увеличение в тези случаи е право пропорционално на двукратно удвоените усилия, неудобства, лишения и напрежение, които понася работникът или служителят, който полага извънредния труд в дните на официални празници. А това прави четирикратен размер на дневното трудово възнаграждение.

Ако работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, правилото е същото: за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. А положеният извънреден труд (работа над законоустановеното работно време) при сумирано изчисляване на работното време се заплаща с увеличение от 50% (чл. 262, ал. 1, т. 4).

В чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда са определени дните на официални празници в Република България през годината, а те са:
1 януари – Нова година;
3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник;
1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност;
6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6 септември – Ден на Съединението;
22 септември – Ден на Независимостта на България;
1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения;
24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово;
Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.

Съгласно чл.154, ал.2 от Кодекса на труда Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината.

В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка – по-малка от 24 часа.

Според чл.173, ал.2 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.

В чл.173, ал.3 от Кодекса на труда е посочено, че дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.

Facebook коментари



Твоята реклама тук - виж как!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Avatar

РЕКЛАМА, ОНЛАЙН МАГАЗИН, ФИРМЕН САЙТ


Новото поколение продуктова реклама!


Изработка на фирмен сайт, онлайн магазин или банер реклама - ние сме вашият партньор.