| посещения | | Питай кмета | Контакти | За реклама | Архив | Мобилна версия

Простите, простите – те да са живи!

На един дъх от Мануела Георгиева в събота, късен следобед

Не, препратката към заглавието от пиесата на Оскар Уайлд никак не е случайна. Важно е да бъдеш сериозен, но не по-малко важно е да си останеш прост. В днешните времена и нрави професор Вучков навява основателна тъга в душите на онези, които все още могат да мислят. Защото за подигравка е не той, а всички, които живо се вълнуваме от ширещата се онлайн простотия.

Вчера срещнах една приятелка. Потах я защо вече не е активна в „лицевата книга“, а тя веднага отговори: „Фейсбук стана толкова мръсно място, че ме е гнус да остана част от него, не искам повече да си губя времето…“

И наистина, кофти местенце си стана творението на Зукърбърг. Ако не обсъждаме убийството на нечие дете, ще подхванем Валерката Симеонов. Ако ни омръзне да се подиграваме със „спасителя на плажа“, подпукваме семейство Макрон, без да оставаме длъжни и на фамилия Радеви. Ще кажеш, ние сме най-свестните, най-красивите, най-умните…

„Да, ама не!“

Първо трябва да ни е ясно, че на никого не му пука за нашето компетентно мнение. Не разбирате ли, че целта е именно такава – колкото по-принизени сме ние, толкова по-добре се чувстват други. Колкото по-малко мислим, толкова по-малко роптаем – нещастието на хората около нас ни кара дори да благодарим на Господ или на провидението, че имаме все пак какво да сложим за вечеря на скучните си трапези.

Зрелища да има, хлябът да не свършва!

Но свършиха някак хубавите български песни. Гери Никол никога няма да е Лейди Гага, но пък гаргите скоро ще накацат дърветата. Защото идва зима, макар и не онази на нашето недоволство. Ако роклята е пет сантиметра над коленете ви, хич не излизайте на улицата. Ако не носите чорпарогащник, виновна е социалната система.

Опростачаването на един цял народ върви бавно и полека. И мъжете и жените се превръщат в кифли – вижте повечето селфита в мрежата. Усмихваме се в стил „кокоше дупе“, но мечтаем да изглеждаме като облечени от Коко Шанел. Театърът на абсурда, това сме ние. Ни повече, ни по-малко – с изключение на хора, които знам, че продължават да съществуват, но бягат от скапаната социална мрежа, „погубили“ ценното си време в четене на книги и общуване с нормални другари.

„Пръскам!“, както пее Гери Никол. Но не ми мирише хубаво.

Автор: Мануела Георгиева
Източник: ARTday.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За още новини, харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Реклама

Тук може да е твоята реклама!

Медия 60 ТИЯТ ГРАД Ви предлага уникална възможност за осъществяване на комуникация с вашите потенциални клиенти.

Как? Клик и виж!




Спестете 10% при резервация в Booking.com през нашия сайт. Тук и сега!

Booking.com

Още новини в снимки
Powered by WordPress | Theme Designed by: T-Mobile - Black Friday | Thanks to coupons - Sprint, read more here and T-Mobile - Black Friday 2016