Присъединителната вноска към колективен трудов договор не е дискриминация

Специален коментар на Радостин Павлов, общински координатор за КНСБ – Нови пазар

Да припомним съдържанието на чл. 57, ал. 2 КТ, изменен и допълнен през 2001 г., според който „Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави.“

Разпоредбата на чл.57, ал.2 от КТ съществува повече от 16 години и урежда отношения, свързани с ефекта от сключени на равнище предприятия КТД, спрямо присъединили се към него работници и служители. Без каквито и да са затруднения, обструкции и съмнения, на повечето места текстът се възприема и прилага, като в колективните трудови договори се уговарят както условия, така и ред за присъединяване. В това число и плащането на присъединителни или солидарни вноски от нечленуващи в синдикалната организация страна по договора работници и служители.

През всичките тези години обаче приложението на посочената алинея бе съпроводено от съпротива, основно от недобросъвестни работодатели,но някъде и от синдикални организации, които не са страна по договора, срещу разпоредбите й по същество. Тази съпротива се изразява в практиката под различни форми, вкл. и чрез лансирани в публичното пространство различни тези, обединяващи се около идеите за „неравнопоставеност” т.е. „дискриминация” и увреждане на интересите на нечленуващи в синдикати работници и служители, спрямо членуващи такива, чрез правата им по КТД.

Приложението на чл.57, ал.2 от КТ беше повод за противоречива съдебна практика и практика на Комисията по защита от дискриминация, както и за разкол между закона и правоприлагането му по отношение на това, че договорената с КТД присъединителна вноска за ползване на правата по сключен КТД е дискриминация спрямо присъединили се към него и нечленуващите работници в синдикалната организация, страна по договора.

Ето защо, решение № 9184 от 12.07.2017г на ВАС ознаменува дългогодишните опити на Независима синдикална федерация на енергетиците в България ( НСФЕБ) и на Националната федерация на енергетиците ( НФЕ), в частност и на КНСБ като цяло, да се преборят с превратното тълкуване на разпоредбата на ал.2 от чл. 57 КТ за това, че присъединителната вноска за нечленуващи към синдикалната организация, страна към КТД, е акт на дискриминация спрямо тях.

Съдът намира, че нечленуващите попадат в по-различно положение спрямо синдикалните членове не в резултат на клаузите на БКТД, а като резултат на техен избор да не упражнят право на сдружаване и да не членуват в синдикална организация. Също така ВАС определи, че видът и размерът на вноската предвидени в колективния договор не противоречат на добрите нрави, защото присъединителната вноска се явява израз на солидарност и признание за усилията и времето на други лица, членуващи в синдикални организации в отстояване на права на работниците и служители от конкретен бранш.

Нещо повече, съдът счита, че да се приеме друго би означавало да бъдат третирани по-неблагоприятно работници и служители, членуващи в синдикални организации, които освен че придобиват права по силата на действието на КТД, имат и задължения, включително финансови към синдикалната организация, на която са членове и която защитава правата им. Върховните съдии стигат до извода, че присъединителната вноска може да бъде определена като имуществен принос на работника или служителя в полза на колективното договаряне и форма на възмездност срещу правата, уговорени в КТД, които работникът или служителят ще ползва по индивидуалното си трудово правоотношение след присъединяване към КТД.