Прекратяване на трудовото правоотношение и право на обезщетение

В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Специален коментар на Радостин Павлов – Общински координатор на КНСБ за Общините Нови пазар и Каспичан

Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование, при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищно образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда – в размер на 10 брутни работни заплати.

От горното е видно, че право на обезщетение в увеличен размер имат педагогическите специалисти, заемали длъжност в посочените институции. Преценката относно правото на работника/ служителя при прекратяване на трудовото правоотношение да получи обезщетение от две или шест /в случая 10/ брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Същата е и логиката на ПМС 31 от 1994 г., което не е отменено!!!