Предварителна закрила при уволнение

Специален коментар на Радостин Павлов – Общински координатор на КНСБ за Общините Нови пазар и Каспичан

“Предварителната закрила при уволнение е израз на социалната защита на правото на труд. Нейното предназначение е да се търси социална справедливост при уволнението. Уредена е основно в разпоредбата на чл.333 КТ.

Закрилата е предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнението. В изброените в разпоредбата на чл.333 КТ случаи уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган.

Тя е относителна, тъй като може да бъде преодоляна чрез получаване съгласие от съответния орган. Закрилата се прилага само за изчерпателно посочените основания – за ал.1 и за ал.3 това са – закриване на част от предприятието, съкращаване на щата, намаляване обема на работа, липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, дисциплинарно уволнение.

Тя се прилага и само по отношение на изчерпателно изброените категории работници или служители. Така например закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът страда от заболяване по Наредба №5/87 г. работодателят е длъжен да събере информация за работниците и служителите и само ако последните съзнателно укрият съществуващо заболяване, то закрилата се изключва.

Трудоустроен работник или служител по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този, които има предписание за трудоустрояване – без значение дали в самото решение на ТЕЛК има конкретни противопоказания като условия на работа и дали те са изпълнени, т.е. дали е преместен на друга работа или е оставен на същата работа при облекчени условия.

Разрешението трябва да се отнася за това основание за уволнение, на което работникът или служителят ще бъде уволнен.

За уволнение на друго основание е възможно инспекцията по труда да откаже да даде разрешение. След като има несъответствие между полученото разрешение и основанието, посочено в заповедта за уволнение, то последното е незаконно само на това основание, без да се разглежда трудовият спор по същество/чл.344, ал.3 КТ/.“