Правото на стачка и протест!

Специален коментар на Радостин Павлов – Общински координатор на КНСБ за Общините Нови пазар и Каспичан

Едно от основните синдикални права е правото на стачка. Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условията и по реда, определени със Закона за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУКТС).

За да могат работниците и служителите да упражнят правото си на стачка, е необходимо да е налице колективен трудов спор – да има разногласие между работниците и служителите, от една страна, и работодателят, от друга, по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище, като е без значение броят или частта от работници и служители, които участват в спора. Необходимо е колективният трудов спор да е неразрешен, да са проведени непосредствени преговори и да не е постигнато споразумение между страните при непосредствените преговори и при арбитража и/или посредничеството, ако са провеждани такива или работодателят да не изпълнява поети към работниците или служителите задължения. Работниците и служителите могат да стачкуват в защита на искания, които са връчени на работодателя и по които са водени непосредствени преговори и няма постигнато съгласие.

1. Подготовка и провеждане на стачката.

Работниците и служителите трябва да вземат решение за провеждане на ефективна стачка, с мнозинство повече от половината от всички работници/служители в предприятието или поделението. Решението за провеждане на ефективна стачка се взема чрез подписка на работниците и служителите или на Общо събрание на работниците и служителите. Взетото на Общото събрание решение се отразява в Протокол от Общо събрание на работниците и служителите за вземане на решение за обявяване на стачка.

След като са взели решението за провеждане на ефективна стачка работниците и служителите трябва да отправят уведомително писмо до работодателя или негов представител най-малко седем календарни дни преди началото на стачката. В него се посочват началния момент на стачката, продължителността на стачката и органът, който ще я ръководи.

Работниците и служителите и работодателят трябва, най- малко три дни преди началото на стачката, да сключат споразумение за минимални дейности по чл. 14 от ЗУКТС.

Минималните дейности представляват осигуряването на условия за осъществяване през време на стачката на дейностите, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за:

1. живота и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна и неотложна медицинска помощ, или постъпили на болнично лечение;
2. производството, разпределението преноса и доставката на газ, електрическа и топлинна енергия, задоволителното комунално битово и транспортно обслужване на населението и за спиране на радио и телевизионните излъчвания и гласовите телефонни услуги;
3. нанасяне на непоправими вреди върху обществено или лично имущество или природната среда;
4. обществения ред.

Ако не може да бъде постигнато споразумение, минималните дейности се определят по пътя на задължителен арбитраж. В тези случай всяка от страните може да поиска от Националния институт за помирение и арбитраж въпросът да бъде решен от едноличен арбитър или арбитражна комисия. В срок от три работни дни от получаване на искането директорът на института определя арбитър или арбитражна комисия, а в 7 – дневен срок арбитражният орган разглежда и решава спора. След като е изпълнено всичко дотук, работниците и служителите могат да проведат ефективна стачка и да прекратят изпълнението на трудовите си функции.

2. Права и задължения на работниците и служителите и работодателят, свързани с провеждането на стачка:

През време на ефективна стачка работниците и служителите:

– са освободени от задължението да изпълняват трудовите си функции;
– са длъжни да бъдат в предприятието през установеното за тях работно време;
– са длъжни да не предприемат действия, с които пречат или създават допълнителни затруднения за нормалното протичане на дейности извън трудовите им задължения;
– са длъжни да не създават пречки или затруднения на работниците и служителите, които неучастват в стачката да продължат работата си;
– не получават трудово възнаграждение;
– времето на участие в законна стачка им се зачита за трудов стаж;
– имат право на обезщетения от общественото осигуряване;
не носят дисциплинарна или имуществена отговорност за участието си в законна стачка.

Работодателят не може с цел да предотврати или преустанови стачката или да осуети удовлетворяването на предявените искания:

– да преустановява дейността на предприятието или на част от него и да уволнява работници/служители;
– да приема на работа нови работници/служители на мястото на стачкуващите освен, когато това се налага за осъществяване на минималните дейности по чл. 14, ал. 1 ЗУКТС.

Стачката се прекратява:

• при постигане на споразумение за решаване на колективен трудов спор;
• при постигане на споразумение за отнасяне на спора за решаване от НИПА чрез посредничество или арбитраж; по решение на работниците и служителите.

В синдикалната практика съществуват някои особени видове стачки, които също са предвидени от законодателя. Това са стачките от солидарност и предупредителните стачки.

Стачка от солидарност (чл. 11, ал. 4 ЗУКТС). Различието от обикновената стачка в предприятие е, че е необходимо наличие на провеждана стачка в друго предприятие или от същото предприятие, но от друго негово поделение. Освен това не е необходимо наличието на неразрешен колективен трудов спор в предприятието, което обявява стачка от солидарност, достатъчно е да има колективен трудов спор в предприятието, където се провежда основната стачка.
Предупредителна стачка (чл. 11, ал. 5 ЗУКТС). Различието от обикновената стачка в предприятие е че не се отправя Уведомително писмо до работодателя или негов представител (част 1, т. 2.). Предупредителната стачка е с максимална продължителност до един час в един работен ден като тя може да бъде провеждана еднократно.

Важно е да знаеш!

Работниците и служителите имат право, като всички граждани на Република България да защитят своите трудови и социални права чрез провеждане на събрания, митинги и манифестации. Общите правила и процедурите за организиране и провеждане са уредени в Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ).

Според неговите разпоредби гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации, съгласно Конституцията на Република България. Общите прояви могат да се организират от граждани, сдружения, политически, синдикални и други обществени организации. Мероприятията могат да се провеждат по всяко време на денонощието освен в часовете от 22 до 6 часа.

Събранието или митингът може да се провежда на открито или в закрито помещение. За събрания на закрито не се изисква разрешение. Изискванията на закона не се прилагат и за събранията по месторабота и събранията, предвидени с нормативен акт, както и за сватбени, семейни тържества, културни и спортни прояви, погребални ритуали, религиозни обреди и други подобни. За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват общинския съвет или кметството, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга. В неотложни случаи за събранието или митинга на открито уведомлението може да се направи в еднодневен срок.

Организаторите на събранието или митинга вземат необходимите мерки за осигуряване на реда при провеждането му. Кметът на общината на територията, на която се провежда мероприятието съдействува за нормалното протичане на събранието или митинга, а по искане на организаторите – и за осигуряване на помещение. Важно е да се потърси съдействието на кмета и полицията за нормалното протичане на меро-приятието, за да може и общинската администрация да носи отговорност, иначе отговорността по осигуряване на реда при провеждане събранието (митинга), е единствено за организаторите. Събранието или митингът се ръководи от председател. Участниците в събранието или митинга са длъжни да спазват указанията на председателя за запазване на реда. От събранието или митинга се отстраняват лицата, които с поведението си пречат за провеждането му, грубо нарушават обществения ред, за това може да се търси съдействието на органите на МВР.

Организаторите на манифестация уведомяват писмено кмета на общината за целта, времето и пътя на движението на манифестацията най-малко 72 /седемдесет и два/ часа преди провеждането й, а в неотложни случаи – най-малко два дни.

Кметът, както и организаторите вземат необходимите мерки за спазване на реда за провеждане на манифестацията и за безопасността на движението.

За провеждането на събрания, митинги, и манифестация организаторите са длъжни единствено да уведомят кмета на общината. Когато времето и мястото на събранието, на митинга или пътят на движението на манифестацията създават условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът, предлага промяната им, но не може да забранява провеждането им.

Кметът може да забранят провеждането на събранието, митинга или манифестацията, само когато има несъмнени данни, че:

1. са насочени към насилствено изменение на конституционно установения ред или срещу териториалната цялост на страната;
2. застрашават обществения ред в съответното населено място;
3. застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка;
4. нарушават правата и свободите на другите граждани.

Само в тези изрично изброени от закона случаи може да се забрани провеждането на събрание, митинг или манифестация. Забраната се налага с мотивиран писмен акт в срок от 24 часа от уведомяването.

Организаторът на събранието, митинга или манифестацията може да обжалва забраната пред съответния административен съд в тридневен срок от получаването й. Жалбата не спира изпълнението на заповедта. Съдът се произнася по жалбата в срок от 24 часа. Решението на съда се обявява веднага и е окончателно.

Кметът на общината, може да прекрати събрание, митинг или манифестация, които не са организирани или не се провеждат при условията и по реда, установени със закона. При прекратяване на събранието, митинга или манифестацията участниците са длъжни да се разотидат незабавно.

Очевидно е – големите промени в нашето общество, неизбежните трудности на прехода изискват от хората на труда да обединят усилията си за отстояване на техните интереси.