Правна уредба за взимането на пръстови отпечатъци на работното място

Специален коментар на Радостин Павлов, общински координатор за КНСБ – Нови пазар

В случая става въпрос за обработване на т.нар. биометрични данни, чиято дефиниция е регламентирана в § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на Закона за българските лични документи. Според нея това са изображението на лицето на гражданина и пръстовите му отпечатъци, които се използват за разпознаване и проверка на заявена самоличност.

Биометричните данни попадат в обхвата на понятието лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 на Закона за защита на личните данни, следователно спрямо такива данни е необходимо да бъдат прилагани и спазвани основните принципи относно обработването на лични данни.

Това означава, че администраторът на данни носи отговорност в няколко посоки:

– събиране на данни за конкретни, точно определени и законни цели;
– същите да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват, както и заличаване и коригиране в случай на непропорционалност по отношение на целите, за които се обработват.

От постъпващите в ПДИ случаи на нарушения на правото на защита на личните данни, а и от практиката на Комисията за защита на личните данни, е видно, че сред най-честите нарушения на администраторите на данни е именно това, че събират и обработват повече данни, отколкото са им необходими или данни неотносими към целите на събиране.

Тук стигаме до въпроса дали събирането и обработването на биометрични данни за целите на проверка на влизащите и излизащите служители в една фирма е законно?

А отговорът отново е свързан с това дали работодателят спазва принципа на пропорционално събиране на данни.

Ако целта е засичането кой от служителите кога ходи на работа, то тя би могла да бъде постигната и по други начин, невключващ събиране на биометричните данни на работещите.

Не е ясно защо при положение, че от фирмата използват един от разпространените начини за пропускане на служителите си – с карта, ръководството прибягва до въвеждане на подобни драстични мерки.

При всички случаи използването на пръстови отпечатъци е сериозна намеса в личната сфера на служителите, която не може да бъде толерирана. Едно е пръстови отпечатъци да се използват за целите на разследване на извършени престъпления и съвсем различно, за да може един служител да отиде до работното си място.

Нещо повече, биометричните данни са сред т.нар. чувствителни лични данни, чието обработване е изрично забранено в Закона за защита на личните данни.

Чувствителни лични данни са например тези, които включват информация за расов или етнически произход; политически, религиозни, или философски убеждения, членство в политически партии или организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели; данни, които се отнасят до здравето, сексуалния живот или човешкия геном.

Заобикалянето на тази забрана може да стане само и единствено с получаване на изричното съгласие на лицето, за което се отнасят.
Което отговаря и на втория въпрос: нямате задължение да дадете съгласието си, т.е. имате право да откажете.

По отношение на принудата в чл.127, ал.2 от КТ е разписано, че работодателя е задължен да пази достойнството на работника и служителя по време на изпълнение на трудовите си задължения.

КТ ясно е регламентирал продължителността и видовете работно време/чл.136 до чл.150/ и възможностите за контрол и разпределение на работното време във Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието/ чл.139, ал.1 от КТ/

Нашия коментар:

Бъдете предпазливи! В този казус имате право на избор.

Има ли в Нови пазар и региона подобна практика? Да, вече има!

Да, всички ние имаме задължения но и права.