„Поезията е начинът ми да приема реалността“

Елена Денева е родена през 1985 г. в гр. Дряново. Автор е на пет поетични книги. Отличавана е в редица национални конкурси – за поезия и есеистика. Живее в гр. Полски Тръмбеш. Радвам се, че мога да ви я представя, тя е един невероятен поет.

„Пресечни точки” – интервю на Силвия Йорданова

Здравей, Ели! Много се радвам, че прие поканата ми, да бъдеш гост в Коледното издание на нашия вестник в библиотеката „Магията на книгите днес” и сайта „60-ият град” в град Нови пазар. Аз съм запозната с твоето творчество от години, потапяла съм се в магичния ти свят, а сега се вълнувам много, че ще мога да запозная с него и нашите читатели. Дано успея! Първият въпрос, който искам да ти задам е – Коя е Елена Денева?

Благодаря за гостоприемството. Елена Денева е едно момиче, което вярва.

От къде се раждат връхчетата на твоите думи?

Има едно дърво на познанието, от което не ям, но което съзерцавам. Описвам неговите връхчета, пъпки и цветове. Дано някой ден узрея и за плодовете.

Колко книги имаш издадени и да очакваме ли нова?

Книгите, на които съм автор, са 5. “Щастие в кибритена кутийка”, “Картонен храм”, “Натюрморт с пеперуди”, “Сенки и бонбонки”, “Благословени върхове на пръстите”. Със сигурност ще има нова книга. Просто не знам кога.

Разкажи ми най-чудата си случка…

Всеки ден срещаме чудатости, научила съм се да приемам света с широко отворени сетива – затова приемам много неща като чудо. Чудо е, че ни има; че цветята цъфтят, че снегът пада и после се топи.. Поезията бягство от реалността ли е всъщност? Поезията е начинът ми да приема реалността. Мечтая си да я превърна в начин на живот.

Искам да ми опишеш в едно изречение тъгата…

А, аз в пет книги не успях..

Какво са думите?

Животворяща сила.

Има ли нещо, което искаш да изкрещиш на целия свят…

Светът и без това е много шумно място. Бих искала да го хвана за ръката.

Вярваш ли в Коледа?

Вярвам в Рождество.

Четат ли хората книги?

Доста повече, отколкото сме свикнали да мислим.

Какво ще си пожелаеш за новата 2020 година?

Здраве, мир в душата, повече време с любимите хора.

Твоето пожелание към нашите читатели…

Бъдете здрави и благословени!

Духът държа над тебе лък и стреля
Добромир Тонев

Не се събирам с тялото. Не се.
Отлично ми е да съм си отвъдна.
Един кентавър ще ме отнесе
където трябва, щом изгубя въздух.
Отслабна рахитичният Пегас,
прехранван само с антрацитни рими.
Авгиеви обори съм. До блясък
изчистени, стерилно предвидими.
Простете, мили, първото лице,
но всички сме с еднакъв знаменател.
Пропуква се вселенското яйце-
в един жълтък сме – развален, но златен.

Смъртта е просто подпис под една
история с различни псевдоними.
Смъртта е декларация, с която
доказваме, че някъде ни има.
Попиваме в земята. И какво?
Когато довалим, сме равни също:
с едно и също ниско потекло-
бозайници с потребност от прегръщане.
Мишената е омагьосан кръг,
в средата на сърцето си прицелен.
Духът държи над мене своя лък.
Не вдигам поглед. Мисля, че не стреля.

Пожелание за мен

Зад себе си заставам. Имам минало.
И бъдеще. И много бели дни.
Не търся във огнището изстинало
черупките на старите злини.
И кожата ми странно изтънява.
И вместо люспи ми растат пера.
Да стигна птиците си пожелавам.
И ближните сърца да разбера.
Да ме повдигне плач далеч над тялото.
Високо над разпънатата плът.
Да бъда просто мирна част от Тялото.
Да имам още време. Още път.
Да имам още сили и умения.
Духът да дава нови плодове.
Да имам вяра, слово и търпение
на този и на всички светове.
Да не презирам тежестта, да нося
добрата вест, която ни крепи.
Да знам дали са правилни въпросите.
И счупеното да се залепи.
Оковите да звъннат, разтрошени.
Камбани да подемат този звън.
И ако имам някакви съмнения,
да знам, че всичко е било на сън.
Зад себе си заставам. И открехва
Небето облак, и повява хлад.
Снежинка пада. И звукът отеква
като молитва в този бързащ град…

Facebook коментари
Твоята реклама тук - виж как!


Booking.com




Твоята реклама тук - виж как!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *