„Откровените и честни хора имат проблем в днешно време” – интервю с Владимир Карамазов

Тръгнах по непознат път. Много хора ми казаха, че е невъзможен, недостижим, но аз, не вярвам в невъзможните неща. Вярвам във възможните такива. И в себе си. Непознатият път, е този, който не си изследвал. Това не означава, че е непроходим, въпреки че много хора се страхуват да тръгнат към неизвестното, но именно в него е предизвикателството на живота. Животът е интересно приключение…
Работата ми е хоби. И я обичам страшно много.
От няколко години правя интервюта с различни хора, които ме вдъхновяват.
Създадох рубриката си „Пресечни точки” още през 2013 година. В нея рисувам картината на своето вдъхновение…
Преди да ви представя госта си, ще споделя, че се притеснявах доста в началото, но смелостта ми помогна, за да осъществя мечтата си…
Днес, с голяма радост и вълнение, ще ви представя едно интервю с Владимир Карамазов, приятно четене!

Четох някъде, че работата е твоето хоби, моята работа също, но има една група хора, които не харесват работата си, не се чувстват добре в кожата си, какво би им казал, Влади?

В. К. – бих им казал да продължават да търсят своето призвание, да продължават и да не се отказват. Да не стават пасивни и да се примиряват с нещата, които не харесват. Защото това, което работим, е много по-голямата част от живота ни. Ако тази част е неприятна за нас, тогава напразно сме живели. Да търсят неуморимо нещото, което харесват да правят. Ако го намерят, ще могат да постигнат своите върхове и да се чувстват наистина значими.

Радват ли те малките неща? Задавам ти този въпрос, защото моите наблюдения са, че хората вече не се радват на нищо. Не се ли крие в малките неща смисълът?

В. К. – И аз, като всички други хора, пропускам и забравям малките неща около нас. И аз не се сещам да се радвам на тях. Забравям ги. Оценявам ги, когато пътувам. Когато съм далеч от дома ми, чак тогава се замислям, че все пак аз постигнах това, което искам, правя това, което искам, имам какво да ям, имам къде да живея. Това никак не е малко, но в моето ежедневие… го забравям. Яд ме е на себе си, но аз не се различавам по нищо от останалите хора. Но се радвам, че все пак има време, в което се замислям за малките, но толкова важни неща.

С коя роля в киното оприличаваш себе си? Има ли такава изобщо? Или всичко е… театър?

В.К. Много близко чувствам ролята на Филип Чанов от сериала „Дяволското гърло“. Той все още не е излъчен, но когато го пуснат, ще можете да видите за какво говоря.
В театъра… най-близката роля и най-обичаната от мен е на Иван от „Арт“. За жалост, вече не го играем.

Ако имаше възможност да се срещнеш със себе си, какво би казал на 16 – годишния Карамазов?

В.К. – колко му завиждам и колко много искам да съм на негово място. Да му кажа колко ще му бъде трудно с човешките взаимоотношения на 40 години и да го предупредя, че няма да му е леко. Да се готви.

Кой е въпросът, който не са ти задавали никога?

В.К. – може би няма. Или не се сещам, а помислих доста.

Лято или зима?
В.К. – 100% ЛЯТО! Не обичам зимата, дори усещам, че с всяка изминала година я намразвам все повече и повече. Този мрак, сивота и студ, ме депресират и то много. Подготвям се психически около края на септември, че трябва да стисна зъби за няколко месеца и да си намеря нещо интересно, че да ме залиса и да не усетя този неприятен сезон.

Случайна ли е асоциацията на твоя псевдоним с “Братя Карамазови” на Достоевски?

В.К. – Ни най-малко. Това е псевдоним, даден ми от режисьора Лилия Абаджиева, когато бях студент. Много харесвах романа на Достоевски. Тогава и споделих, че моята фамилия е скучна и че никой няма да запомни името ми. Тогава, без да ме пита, ми сложи тази фамилия на постера за представлението, което направихме заедно. То така и си остана.

Какво мислиш за маските в живота, които хората слагат, за да се скрият? От какво се страхуват? От какво/кого се крият?

В.К. Това е болестта на нашето общество. Никой не е искрен, всеки крие нещо. Като че е мода. Някак престъпно. Откровените и честни хора имат проблем в днешно време.
Оскар Уайлд го е казал много добре – „Всички хора с такава наслада разкриват тайните на другите, защото това отвлича вниманието на обществото от техните.“
Имало го е и ще го има. Аз смело мога да заявя, че се опитвам да съм честен и откровен с хората!

Какъв ще станеш, когато пораснеш голям?
В.К. – надявам се… човек, който ще се гордее с постигнатото!

Твоето послание към новопазарци…
В.К – Преследвайте мечтите си и за миг не се отказвайте. Този път е много труден, но за това и толкова ценен.

„Интервю на Силвия Йорданова

Интервюто с Владимир Карамазов, можете да прочетете и на страниците на вестника на библиотеката в
Нови пазар „Магията на книгите днес”.