Обезщетенията на учителите при прекратяване на трудовото правоотношение?!

Специален коментар на Радостин Павлов – Общински координатор на КНСБ за Общините Нови пазар и Каспичан

Сред обезщетенията, дължими от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, се откроява едно плащане, което поставя редица практически проблеми:
т. нар. „гратификационно“ (благодарствено) обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ).

Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

В чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищно образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда – в размер на 10 брутни работни заплати.

В чл. 228, ал.1 от КТ е предвидено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.

“Предвид създадената от 1 януари 2015 г. възможност, работниците и служителите да се пенсионират без да прекратяват трудовия си договор, то следва да се уточни, че правото на обезщетение, респ. задължението на работодателя да изплати същото не отпада, но в тези случаи, то възниква едва след като трудовото правоотношение бъде прекратено.”

От това обезщетение могат да се ползват и учителите, които са се пенсионирали при условията на ранно пенсиониране по чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В Кодекса на труда е написано, че при придобиване право на пенсия, като не е уточнено правото по чл.68 или чл.69в от КСО се има предвид. Дори в ал. 4 на чл 222 е казано, че се плаща и в случай на пенсиониране при намален размер.

За да възникне обаче правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) в размер на 2, респ. 6 брутни трудови възнаграждения, е необходимо да са налице едновременно следните предпоставки:
1. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и
2. навършване на определена възраст и натрупване на определен осигурителен стаж. В случай че едната от двете предпоставки липсва, работникът или служителят няма да има право на това обезщетение, респ. не биха възникнали права за неговите наследници.

Тъй като обезщетението е дължимо от работодателя, при прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 11 от КТ той дължи обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ на наследниците на работника/служителя след представяне от наследниците на удостоверение за наследници.

През 2021 г. учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 58 години и 8 месеца от жените и 61 години и 4 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете.