Новопазарска действителност 2018

Казано е, че първото впечатление е най-важно и че по дрехите посрещат, а по акъла изпращат.

С какво ще впечатлим един гост, или случайно преминаващ през града ни?
Мръсотията, раздрънканите улуци, стотиците скитащи кучета, сивотата, прашните улици и хилядите дупки по тях. За хората, все още няма да говорим.
Това е част само от визитката на Нови пазар, който е все по-непривлекателен за живот и реализация. Като прибавим безработицата, социалната картина обяснява защо младите семейства се изселват и намаляват децата в учебните заведения.

И още…

Здравеопазването
Закриват детското отделение в Нови пазар и съкращават част от административния персонал. Защо?
Към 31 май задълженията на болницата са в размер на 3 милиона лева, а просрочените са милион и половина.
Това са първите две стъпки за оптимизиране на щата и намаляване на разходите в лечебното заведение.
Какво следва, ще покаже времето. Може би, ще останем и без болница.

Образованието
Висок процент на хора с ниско образование. Не защото нямаме училища или добри учители, а защото младите не искат, не виждат смисъл да са образовани.
Чия е вината?
На родителите им!
Хора, които не смятат образованието за ценност и най-важен приоритет, няма как да възпитат този дух в децата си. Съответно, из градове и села, растат едни младежи, които с нетърпение „избутват“ училище, без да се и замислят да продължат обучението си. Просто защото, тях ученето „не ги влече“.

Престъпността
Нови пазар е и единствената община в Шуменско, която е с по-висок от средния за страната коефициент на престъпност. Този коефициент за областта обаче, е с близо 50 процентни пункта по-нисък от средния за страната. Коефициентът на интензивност на престъпленията /брой престъпления на 100 хил. души население/ в Нови пазар е 610.

Демографска картина и пазара на труда
За област Шумен – докато 100 души излизат в пенсия, само 71 започват работа. Естественият прираст – 5,6%0 , раждаемост – 6,1%0. Коефициент на детска смъртност 6,4 промила. Коефициент на безработица за Шумен през 2016 г. – 17,2 %.
Огромна емиграция на млади хора извън града или в чужбина за по-високи доходи и жизнен стандарт.
Изобилие от неквалифицирана работна ръка, и определена малцинствена група, която чака само социални помощи.

Всичко това предизвика лавина от бягащи, спасяващи се за по-добро начало. Част от семействата ни са в чужбина, децата ни “бягат” в по-големите градове. Останахме почти сами.

А после?
Ще останат само въшливите кучетата на Нови пазар.

Санирането
На скоро участвахме в анкета: Какви е мнението ви за качеството на санираните сгради в Нови пазар?

Вие казахте така:
– лошо 41%;
– задоволително 28%;
– добро 22%;
– отлично 9%.
156 човека са изразили мнение, цифрите нямат нужда от коментар.

Река „Крива“
Тя е преливала, буренясвала, отнасяла е животни и мостове. Но миризмата на смрад, фекалии, блатни ферменти, тровят въздуха всяко лято.
Докога?

Местната власт
Тя знае за проблемите, вижда ги, подушва ги, преценява приоритетите и скоро, или не, ще вземе мерки.
Реже лентички и плиска вода за берекет на чужди фирми. Открива нови пенсионерски клубове и домове за стари хора. Държи под ключ стадиона, та ако му се прииска на някого да спортува, да го откаже навреме.
Гледа как се закриват отделения на болницата. Заобикаля дупките из града. Заобикаля и нас.

Знаете, че все още има улици без асфалт, без осветление.
На целия този фон 220 000 лева ще се вложат за фонтани, които да “освежат” града ни. И въпреки че първоначално повечето съветници бяха против новите фонтани, после всички политически сили гласуваха „за“!

Ние
Ние гледаме, цапаме, и цъкаме.
Нови пазар е мръсен, зле управляван, лошо стопанисван и сравнително противен за живеене. До такава степен сме го докарали, че изпитваме срам, когато го посетят наши гости или роднини.

Наскоро едно изказване на отдавна напуснал “града ни” съселянин ме втрещи: “Успели сте за 10 години да съсипете всичко и е заприличало на бунище”. Той си живее в Англия, а и там ще си остане – завинаги.

Масово е мнението, че друг трябва да чисти, независимо кой е цапал. Също така, че това е само задължение на общината, а ние не сме ли част от нея?
В какъв град или село живеем, зависи само от нас.

Каквото е нашето отношение към средата ни, такова ще е и на децата ни.

Това как ще се управлява този град, как ще изглежда зависи от всички нас.
Ние имаме правото, стига да имаме и желание да искаме, да питаме, да настояваме за по-добро.

Бяхме питани – кой да ни е кмет? Избрахме си!
Бяхме питани – кои да са ни представителите в местния парламент? Избрахме ги!

Всичко от там насетне, те решават от наше име, такава е системата. Но ако имаме мнение, глас и воля, можем да кажем за едно “Да”, а за друго “Не”!

Половината мандат на тази управа минава. Ще дойдат пак избори, пак ще ни питат и пак ще изберем следващите. Но до тогава, а и после няма да се случи нищо по наша воля, ако само гледаме цапаме и цъкаме.

****

Автор: В.Д.