60 ТИЯТ ГРАД Нови пазар – регионална медия
Най-тъжният въпрос, който срещам напоследък, е “защо мълчи интелигенцията?”.
Тъжен, защото интелигенцията не мълчи, просто никой не я чува. Тя е натикана в дъното на най-тъмната миша дупка и всеки може да я удря както и защото му харесва. Ако случайно си отвори устата, за да каже няколко неудобни истини, тя е червен боклук, прост даскал или алчен доктор. А ние плачем. Плачем с крокодилски сълзи за същата интелигенция, която натикахме в дупката.
Защо пиша това ли?
Защото ми е тъжно. Защото днес прочетох страшни истини, които всички инстинктивно усещаме, но не искаме интелигенцията да ни ги казва. А ако ги каже, си запушваме ушите и започваме да я бием.
Само след няколко дена ще поднесем поредните венци пред паметниците на Левски и пак ще заплачем за мъртвите си герои. А нямаме очи да видим живите. И това, скъпи мои и обични хора, не е тъжно.
Страшно е…
Никаква част от сайта 60 ТИЯТ ГРАД не може да бъде копирана и разпространявана без изричното ни съгласие.
При използване на информация от медия 60 ТИЯТ ГРАД позоваването е задължително.
Медия 60 ТИЯТ ГРАД не носи отговорност за съдържанието от външни уебстраници, направени коментари и интервюта с посочен източник.
Когато в сайта са представени ресурси, чиито авторски права принадлежат на трети лица, това е изрично посочено, както и името на автора и връзка към източника.
За всички неуредени с настоящите Общи условия въпроси се прилага действащото българско законодателство.
Права си, Ники.
За това, че плачем за мъртвите а сме забравили живите.
Обаче това с казването на неудобните истини и, че никой не ни чувал нас – интелигенцията си е чисто оправдание.
На нас просто не ни стиска да отстояваме позицията си и да казваме истината на всяка цена.
Това е страшното, а не, че сме забравили живите.
Поздрави.
Другото, което е страшно и отвратително е, че така наречената интелигенция съествува за да храни пази самата себе си. Не се сещам за убит или влязъл в затвора представител на българската интелигенция наскоро. Което показва, че тази интелигенция е контролирана и повече или по-малко – добре хранена от местните управляващи.
И докато гореспоменатите поети, и въобще дейци на културата леят сълзи и междувременно си представят новите стихосбирки пишещи братя напускат България.
Или както се казва: “Кучетата лаят, керванът си върви…”
Кучетата обаче освен да лят могат и да хапят.
Българската интелигенция – не.
В очакване на евентуален порой от думи вместо отговор.
Петър