Ники Комедвенска: “не е тъжно. Страшно е…”

Най-тъжният въпрос, който срещам напоследък, е “защо мълчи интелигенцията?”.

Тъжен, защото интелигенцията не мълчи, просто никой не я чува. Тя е натикана в дъното на най-тъмната миша дупка и всеки може да я удря както и защото му харесва. Ако случайно си отвори устата, за да каже няколко неудобни истини, тя е червен боклук, прост даскал или алчен доктор. А ние плачем. Плачем с крокодилски сълзи за същата интелигенция, която натикахме в дупката.

Защо пиша това ли?

Защото ми е тъжно. Защото днес прочетох страшни истини, които всички инстинктивно усещаме, но не искаме интелигенцията да ни ги казва. А ако ги каже, си запушваме ушите и започваме да я бием.

Само след няколко дена ще поднесем поредните венци пред паметниците на Левски и пак ще заплачем за мъртвите си герои. А нямаме очи да видим живите. И това, скъпи мои и обични хора, не е тъжно.

Страшно е…

Автор: Ники Комедвенска
Facebook коментари



Твоята реклама тук - виж как!

2 Коментари

  1. Петър Димитров

    Права си, Ники.
    За това, че плачем за мъртвите а сме забравили живите.
    Обаче това с казването на неудобните истини и, че никой не ни чувал нас – интелигенцията си е чисто оправдание.
    На нас просто не ни стиска да отстояваме позицията си и да казваме истината на всяка цена.
    Това е страшното, а не, че сме забравили живите.
    Поздрави.

    • Петър Димитров

      Другото, което е страшно и отвратително е, че така наречената интелигенция съествува за да храни пази самата себе си. Не се сещам за убит или влязъл в затвора представител на българската интелигенция наскоро. Което показва, че тази интелигенция е контролирана и повече или по-малко – добре хранена от местните управляващи.
      И докато гореспоменатите поети, и въобще дейци на културата леят сълзи и междувременно си представят новите стихосбирки пишещи братя напускат България.
      Или както се казва: “Кучетата лаят, керванът си върви…”
      Кучетата обаче освен да лят могат и да хапят.
      Българската интелигенция – не.
      В очакване на евентуален порой от думи вместо отговор.
      Петър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.