Не съм гей, все още не!

Ще го наречем Хикс.

Изпрати ни това писмо, с молба да го публикуваме в сайта. Първоначално бяхме леко смутени, но после се окопитихме.
От създаването на тази медия, ви каним да споделяте с нас и читателите проблеми, нередности или добри новини.

Точно това, което следва не очаквахме, но сме длъжни да продължим. Дали сме дума и трябва да я спазим.

И така, Хикс е на 16 години от малък град и е решил да даде глас на чувствата и проблемите си.
Не бързайте да го корите, не го нападайте, помислете и бъдете човешки коректни.

Хикс:

“Здравейте, приятели, съученици, роднини и познати.

От близо 2 години съм на кръстопът и главоблъсканици, кой съм и в каква посока да хвана. Казват, че всеки има избор, казват, че съдбата ни е предопределена и независимо какъв път ще хванеш, резултата е предначертан.

Ще карам все по-директно и благодаря на медия 60-тият град, че ми дава възможност да споделя всичко това.

Ще ви успокоя, че все още не съм гей, но май съм на път.

Харесвам момичета (истината е, че имам леко женствени черти, като характер), но изпитвам силни симпатии и към момчета.

Преди години се влюбих в мой приятел. Това си бе сериозен емоционален шок и за мен, но се надявах, че след време всичко ще отшуми и терзанията ми ще престанат завинаги.

Уви, не!

Новата учебна година започна, нови и още по-силни чувстава и емоции ме връхлетяха. Бяхме отново заедно, радостни, щастливи, а аз влюбен в него.

Нямам сила и воля да споделя с близки, приятели и родители на какъв хал съм в момента. Мисля, че той усеща какви чувства тая към него, но не съм готов да ги излея на глас. Страх ме е, че ще го загубя, въпреки, че той споделя симпатиите ми.

Истината наяве ще обърне живота ми. Живеем в малък град и вероятно ще си навлека куп неприятности и неприязън, ако го направя.

Не знам, как ще реагират всички около мен, и специално той. Нали разбирате, че ще бъде двоен удар за нас.

Ще съм Ви благодарен, ако ми дадете съвет. Ще следвам здравия разум, ако сърцето ми позволи.

Благодаря.”

Нашият коментар и съвет:

Обществото ни (голяма част от него) все още не е готово да приеме това, особено в малките провинционални места. Различните, избралите друг път биват хулени, подигравани и изолирани.

Съветът ни е:

Бъди себе си, не парадирай, не показвай чувствата си не всеки. Следвай съвета на разума и сърцето си. Живей си живота, без да провокираш никого.
Много хора са избрали този път. Част от тях са световно известни, други не.

Една новина може да бъде възприета по два начина:

Ако я поднесеш директно, вероятно ще си навлечеш неразбиране, упреци и гняв;
Ако бъдеш тактичен и дипломатичен има вероятност да се получи;
Ако не можеш да намериш истината в себе си, къде другаде очакваш да я намериш!

Ако е възможно изчакай смяната на “коловоза”. В тази възраст промените на психиката и хормоните си правят лоши шеги, всчики сме откачали в даден период.

И последно, предприемай стъпки, само ако си сигурен, че е нужно да го направиш. Преспи с дадена мисъл, защото знаем поговорката за утрото, което е по-мъдро от вечерта.