Ние не измисляме новините, а само ви ги показваме!
Частна, регионална медия на Нови пазар.

На 85 г. ни напусна големият актьор Васил Димитров

Живият театър ще оцелее, на сцената няма да играят роботи, казваше той

Театърът като че ли сам избира Васил Димитров за професията „актьор”. Още на 8-9 години той излиза случайно на сцената и казва едно стихотворение. Публиката го приема възторжено. След това идва театралният кръжок в училище през гимназиалните години. Първоначално иска да стане режисьор. Но при кандидатстването във ВИТИЗ /днешния НАТФИЗ/ не го приемат. И той записва Учителския факултет. Може би затова днес е такъв добър преподавател в Театралния департамент на НБУ, където е и почетен професор. При повторното кандидатстване във ВИТИЗ го късат още на първия кръг по „режисура”, но го приемат „театрознание” и „актьорско майсторство”. Васил Димитров избира „театрознанието”, само че проф. Кръстю Мирски го съветва да остане в актьорския клас при него. За своя учител проф. Кръстю Мирски Васил Димитров казва, че е човек с блестящ ум, който го е научил на нетърпимост към пошлото и фалшивото в изкуството.

След театралното обучение актьорът заминава за Бургаския театър, където са режисьорите Юлия Огнянова, Вили Цанков, Леон Даниел и Методи Андонов. И тази четворка, която създава един различен за онова време театър, т. нар. „експеримент”, бележи неговия път на сцената и му дава криле и усещането, че е в свои води. След уволнението на режисьорите и спирането на експеримента Васил Димитров остава още година в Бургас. После идва в София, където играе в Народния театър на младежта /днешния Младежки театър/, театър „Сълза и смях”, театър „199”, театър „София”… Актьорът пресъздава многобройни роли както на сцената, така в киното и телевизията.

Всяка роля е част от мен„, споделя творецът.

Обича всички свои роли, но може да се каже, че цени особено превъплъщението, което създава с ролята на цар Борис III във филма на режисьора Зако Хеския „Сами сред вълци”. Върху нея работи почти три месеца преди снимките. Среща се с хора, които са били близо до историческата личност, и прочита много материали, преди да облече костюма на героя. Така задълбочено и всеотдайно работи върху всяка своя роля. Формулата за успеха според Васил Димитров е да попаднеш на точното място, да положиш необходимия труд и да се срещнеш с точните хора. И професията го свързва с режисьорите от бургаската четворка и още други стойностни режисьори и драматурзи, както и с актьорите Таня Масалитинова, Славка, Славова, Маргарита Дупаринова, Леда Тасева, Ани Бакалова, Цветана Манева, Меглена Караламбова. Незабравимо остава за него представлението „Антигона” в Амфитеатъра в Пловдив, когато се извива страхотна буря. Но той и Цветана Манева продължават своя диалог и успяват, въпреки поройния дъжд, да задържат публиката почти 40 минути.

За Васил Димитров професията на актьора не е тежка:

Тя е благодатна и благодарна. Тя те акумулира по някакъв начин. След едно хубаво представление се чувствам по-бодър и съм готов да продължа. А театърът? Той е съдба. Той е моят живот. Без театъра щях да съм друг човек – с по-ограничена територия. Театърът ме кара да се чувствам по-свободно, по-отворен, по-любопитен. Всичко за мен е театърът.

Поклон!

Източник: ARTday.bg

Facebook коментари
Твоята реклама тук - виж как!



Booking.com




Твоята реклама тук - виж как!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *