„На Шипка всичко е спокойно“

В дните, когато честваме годишнината от епичните Шипченски боеве по време на Руско-турската освободителна война, си спомняме за саможертвата на бойците. Сраженията са продължили три дни – от 9 до 11 август 1877 г. по стар стил или от 21 до 23 август 1877 г. по новия Григориански стил.

Върхът символизира героизма, а най-впечатляващ е Паметникът на свободата, висок 31,5 м.

Всеки знае епичното стихотворение „Опълченците на Шипка“ на Иван Вазов, но стотици са историите около Шипченската епопея, които и досега се разказват от уста на уста.

Истинският връх Шипка е друг, той се намира на около 300 м на север и е висок 1232 метра. Там се е намирало главното командване при отбраната на прохода. А върхът с Паметника на Свободата се е наричал връх Свети Никола и е висок 1326 м. По соцвреме, когато е било модерно преименуването, преди половин век, той получава името връх Столетов, на генерал Николай Столетов, командир на Шипченския отряд. През 1977 г. обаче решават да го нарекат Шипка. Настава истинска бъркотия, защото връх Шипка вече съществува, и така едно име носят два различни върха. Поредният бг абсурд.

“На борците за свободата“, гласи надписът с метални букви, поставен над главния вход от северната му страна, а над него е издигнат огромен бронзов лъв с дължина 8 м, височина 4 м и тегло 28 тона. Паметникът е открит на 26 август 1934 г. лично от цар Борис ІІІ. При откриването са присъствали над 100 000 души, от които 80 живи опълченци, преки участници в епичните боеве. Идеята за изграждането му е още от 1879 г, но повече от 45 години стои на трупчета. Едва през 1922 г. се слага първия камък, но … няма проект. Той се бави 3 г и така строителството почва едва през 1926-та.

Работниците с нечовешки мъки вадели камъни, с длета ги оформяли. Извозвали ги до върха с два чифта биволи със специални метални коли. Пясъкът го карали с каруци, а оттам до върха в сандъци, натоварени на 40 каракачански катъра. Циментът, желязото и дървеният материал до върха пък ги прекарвали с волски коли и конски каруци.

Според първоначалния проект, на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Лъвът обаче създал много проблеми. Бил изготвен от 28 бронзови черупки с общо тегло 28 тона. Трябвало за се пренесе на върха на части и там да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри го изтеглили до върха, но румънското правителство остро протестирало, че „не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!“. Обръщат го на юг, но веднага вдигнали врява Гърция и Турция. Накрая решили лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли Освободителите.

И още един любопитен факт за Шипченските боеве – пълно лунно затъмнение е имало 11 срещу 12 август 1877 (стар стил), в най-напрегнатата нощ от епопеята.

Често се спекулира, че боевете на Шипка са продължили само… три дни. Това не е вярно. След спасяването на прохода, боевете продължават с нестихваща сила още три дни, през които са дадени и най-много жертви от страна на руснаците. Освен това на 17 септември 1877 г. Сюлейман паша прави още един отчаян набег към Шипченската позиция

Откъде идва позната фразата: „На Шипка всичко е спокойно“? Такъв е бил ежедневният рапорт на командващия Шипченската позиция генерал Радецки.

Източник: standartnews.com

Facebook коментари




Твоята реклама тук - виж как!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Avatar

РЕКЛАМА, ОНЛАЙН МАГАЗИН, ТВОЯ РЕКЛАМНА СТРАНИЦА


Новото поколение продуктова реклама - 2020!


Изработка на рекламна страница, онлайн магазин или банер реклама - ние сме вашият партньор.