На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата

На 13 април 1988 година, в подножието на връх Камилата в Рила загиват Людмил Янков и Стоян Наков. Да, същият този Людмил Янков, който 4 години по-рано не знае какво значи предел на човешките възможности в желанието си да спаси приятеля си, Христо Проданов, по време на първата българска експедиция до Еверест.

“Ице, ти си голям мъж! Ти си българин! Не заспивай! Всичко е окей, към тебе тичат хора!“ – ехти глас от радиостанцията. В отговор Христо Проданов, който часове по-рано става първият българин, изкачил Еверест, промълвява може би последните си думи: „Не съм далече! Не съм далече! Аз съм…гребена.“

Истина, а не просто утеха – към Ицо с небивал устрем се носи спасител. 8500 метра надморска височина. Температура от минус 40 градуса. Четири замръзнали пръста, чиито фаланги впоследстие са отрязани. Една безсънна нощ в жертва на личната мечта, но в саможертва за живота на приятел. Вероятно така би изглеждала равносметката в цифри за героя от Хималаите, Людмил Янков, който между 21-ви и 22-ри април 1984-та година смайва България и света с отчаян опит да спаси от замръзване приятеля си Христо.

Людмата, както го наричат близките, изминава за рекордно кратко време денивелация от 1330 метра в „Зоната на смъртта“ под Покрива на света и стига най-близко до загиващия Проданов. За съжаление открива единствено раницата и стъпките му в снега.

„На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата!”

В мига, в който се отправя към бедстващия Проданов, Людмил Янков вече знае, че така и няма да осъществи голямата си мечта. Неговата нова цел не е самият връх, който е трябвало да изкачи седмица по-късно, а подножието му, накъдето Людмата носи няколко кислородни бутилки и последното пламъче надежда за спасението на Христо Проданов.

Нощта все пак изпреварва похода му към Голямата сива кула, където е предполагаемото местонахождение на замръзващия Ицо, а към базовия лагер вече бавно приплъзва ужасът на двойна трагедия. Янков обаче втрещява всички и макар да не намира приятеля си, оцелява в нечовешките условия на кошмарната нощ. Българската, а и световната история не познават много аналози на доблестта, саможертвата и висотата на духа, присъщи на Людмил.

Христо Проданов е от Карлово, роден е през февруари 1943 г. На 16 г. започва с планинското катерене.

Започва с рекордите през пролетта на 1981 г., когато става първият българин стъпил на осемхилядник – връх Лхотце (8516 м).

Покорява четвъртата по височина точка на планетата сам и без кислороден апарат, като оставя родния трибагреник горе.

След експедицията, инженерът описва преживяванията си в единствената си книга – “Лхотце 8501 м”.

“Бях сам на този остър като бургия връх, брулен от вятъра, който се мъчеше да ме отлепи от ледокопите“, разказва Христо.

За българска експедиция на Еверест се мечтае от 1929 г., когато е учреден Български планинарски клуб.

Мечтата придобива плътност през 1984 г. България е едва 19-а страна, която изпраща свои представители на върха.

В 18,15 часа на 20 април, 41-годишният инженер постига мечтата си и остана завинаги на върха.