На днешния ден през 1988 година, излита вторият български космонавт

Навършват се 32 години от полета на втория български космонавт

Днес страната ни няма самолети, а бяха времена, когато българи летяха чак до Космоса. 7 юни остава в историята на България с последната българска мисия в орбита, осъществена от втория ни космонавт – бр. ген. летец Александър Александров.

През лятото на 1988 г. синът на лесничей и шивачка има редкия шанс да тръгне към звездите, а после да прекара 10 дни в орбита (7-17 юни ) и на борда на руската космическа станция „Мир”. Там една от задачите на летеца била да се отговори на фундаменталния въпрос – сънуват ли космонавтите. Отговорът се получава от първите в света компютъризирани орбитални експерименти, част от научната програма „Шипка“.

Вторият български космонавт Александър Александров сякаш винаги остава в сянка, но за мисията, на която той се отправя на 7 юни 1988г., си заслужава да се говори по-често. Професията на космонавта е предизвикателство, което трудно би могло да бъде осъзнато. Нужни са въображение, свободен дух, както и голяма доза смелост.

Предисторията

Вторият българо-съветски космически полет се подготвя въз основа на протокол относно организационните и научно-техническите въпроси, свързани с подготовката и полета на втория български космонавт. Той е подписан на 22 август 1986 г. в Москва между Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство – България (създаден е през 1967 г. и ръководи космическите изследвания у нас) и „Главкосмос-СССР“ (нова структура, оглавяваща космическата дейност на Съветския съюз с други страни, и първата с функции на космическа агенция). Вторият полет на българин в Космоса е на компенсационна основа и според договорените условия създадените в България апаратури, включително и тази за изследване на съня на космонавтите, ще се използват и в бъдеще от съветската космонавтика. Подбраните кандидат-космонавти Александър Александров и Красимир Стоянов започват подготовката си през януари 1987 г. в Центъра за подготовка на космонавти „Ю. А. Гагарин“ в Звездното градче, Московска област. Да припомним, че през 1977 г. Александров e избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“ заедно с Георги Иванов и е негов дубльор за полета през 1979 г.

През февруари 1987 г. следва утвърждаването на космическия проект „Шипка“, наречен така по предложение на неговия ръководител проф. Борис Бонев, водеща фигура в българската космонавтика през втората половина на 80-те години. Името „Шипка“ символизира историческото приятелство между българския и съветския народ. Водеща роля в реализацията на проекта от българска страна има Институтът за космически изследвания към Единния център по физика при БАН, създаден с Постановление на Министерския съвет от 3 март 1987 г. В подготовката на някои от експериментите и апаратурите участват и специалисти от други институти, лаборатории и висши училища. В производството и изпитанията са включени български промишлени предприятия. Заслужава внимание фактът, че в продължение на една година са изготвени по пет екземпляра от всяко изделие, които преминават през всички изпитания и са допуснати до експлоатация в космически условия. Паралелно с работните срещи на колективите, които създават научните апаратури и се занимават с експериментите, с колегите им от Москва, се провежда и обучение на екипажите за работа по научната програма на борда на орбиталната станция „Мир“.

Стартът

снимка: Екипажът на „Союз ТМ-5“ (от горе надолу): Анатолий Соловьов, Виктор Савиних и Александър Александров

На 7 юни 1988г. космическият кораб „Союз ТМ-5” излита от космодрума Байконур и два дни по-късно успява да се скачи със съветската станция „Мир”.

По този начин Александър Александров се превръща във втория българин, излетял в космоса, и в първия, намирал се на борда на орбитална станция, тъй като мисията на българския космонавт Георги Иванов през април 1979г. не успява да се скачи със станцията „Салют-6”.

„Експериментът бе провеждан върху мен и беше успешен. Оказа се, че по време на полет в Космоса съществуват същите 3 фази на съня, които има и на Земята – дълбок сън, повърхностен сън и сън преди събуждане. Така потвърдихме, че космонавтите може да се възстановяват пълноценно по време на дълъг полет в Космоса и да бъдат работоспособни“, спомни си роденият в Омуртаг национален герой. След неговото кацане България окончателно се превръща в суперсила или шеста космическа страна в света. Мисията, разбира се, си има цена и тя е 7 млн. лева, което по онова време е цяло състояние.

На 7 юни, в 18:03 часа, цяла България гледа как космическият кораб “Союз ТМ-5” се издига успешно към околоземното пространство.

снимка: Рекетата-носител Союз-У2 (GRAU 11A511У2)№ И15000-027 преди старта

По план Александров успява да изпълни в Космоса всичките 56 планирани експеримента с 9 уникални прибора, разработени и създадени изцяло от български учени и специалисти на БАН от института за космически изследвания по програмата “Шипка”.

снимка: По време на подготовката – в тренажора на станция „Мир“

Два дни след излитането (9 юни) корабът на българина се скача с орбиталната станция „Мир”. Там вече са Владимир Титов и бордният инженер Муса Манаров. Александров носи като подарък истинска орхидея от Земята и… омурташка сливова. Накрая нашенецът надува родопската гайда, Титов взима китарата и веселбата започва.

снимка от веселба на борда на станцията „МИР“ – Алексадър Александров свири на гайда

Освен експериментите, Александър Александров прави и друго – той се превръща в първият космонавт свирил на гайда в космоса. Българинът занесъл на борда на „Мир“ и куклата Педя човек-Лакът брада, както и пръст от връх Шипка и от гробът на баща си. Космонавтът пазел тези спомени от България в специално ковчеже.

На 10 юни 1988 г. е осъществен първият и единствен телемост на български държавен глава с Космоса. Разговорът между Тодор Живков и екипажа на станция „Мир“ е предаван директно по Българската телевизия.

снимка: Тодор Живков по време на телемоста с орбиталната станция „Мир“, където е Александър Александров

Приземяването

На 17 юни 1988 г., в 14:20 часа, спускаемият апарат с тримата космонавти се приземява успешно в Северен Казахстан. Според суеверието всеки от летците оставя своя автограф върху обгорената капсула, оцеляла след адското нажежаване от навлизането с огромна скорост в земната атмосфера.

 

снимка: Семейството на Александър Александров го посреща в звездното градче Байконур след завръщането му от Космоса.

През 2011 г. руският президент Дмитрий Медведев награди българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров с медал „За заслуги в овладяване на Космоса“ по случай Деня на космонавтиката и 50-годишнината от първия полет на човек в Космоса.

Малцина знаят, че вторият ни полет е продукт на бартер със СССР. Руснаците позволяват на българин пак да стъпи в Космоса, за сметка на това за вечно ползване им е предоставена уникална наша апаратура. Приборът „Плевен 87“, създаден за мисията, и до днес се използва и у нас за определяне бързината на реакциите и професионалната пригодност на летци, шофьори и оператори в АЕЦ.

снимки: Моменти от подготовката за полета и изпитанията на част от апаратурата

Вторият ни български космонавт е летец първи клас. Той е удостоен с много награди и почетни звания, включително военното звание бригаден генерал, орден „Стара планина” и други.

Източник: БСТВ

Facebook коментари




Твоята реклама тук - виж как!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Avatar

РЕКЛАМА, ОНЛАЙН МАГАЗИН, ТВОЯ РЕКЛАМНА СТРАНИЦА


Новото поколение продуктова реклама - 2020!


Изработка на рекламна страница, онлайн магазин или банер реклама - ние сме вашият партньор.