Начин и ред за ползване на платения годишен отпуск

Специален коментар на Радостин Павлов – Общински координатор на КНСБ за Общините Нови пазар и Каспичан

Нормативната уредба на ползването на платения годишен отпуск се съдържа в чл. 172 – 178 КТ. Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обн. ДВ, бр. 54 от 17 юли 2015 г., в сила от датата на обнародването, разпоредбите на чл. 172, 173, 174, 176 и чл. 176а, ал. 2 КТ са изменени.

Считано от 17.07.2015 г., отпада задължението за работодателите до 31 декември на предходната календарна година да утвърждават график за ползването на платения годишен отпуск.

Поради това са изменени и разпоредбите, които регламентират начина и реда за ползването, както и отлагането на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година.

Начинът на ползване на платения годишен отпуск е регламентиран в чл. 172 КТ.

Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя наведнъж или на части, като законът не определя на колко части може да се ползва платеният годишен отпуск. Следователно при ползването отпускът може да се разпокъсва на части, без ограничение на минималния размер.

Редът за ползване на платения годишен отпуск е регламентиран в чл. 173 КТ.

Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя (чл. 173, ал. 1 КТ). Необходимо е работникът или служителят да подаде писмено искане до работодателя, с което да поиска да му бъде разрешено да ползва платен годишен отпуск, като посочи размера му в работни дни и датата, считано от която да започне ползването.

В разпоредбата на чл. 173, ал. 2 КТ е регламентирано задължението за работодателя да разрешава на работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ за дните на съответните религиозни празници, но не повече от източноправославните празници по чл. 154 КТ. Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното се определят от Министерския съвет (чл. 173, ал. 3 КТ). Празниците през 2015 г. са определени с Решение № 814 на Министерския съвет от 11.12.2014 г., обн. ДВ, бр. 103 от 2014 г.

Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася (чл. 173, ал. 5, изр. 1 КТ).

Правото на платен годишен отпуск е основно трудово право на работника или служителя и неговото предназначение е възстановяване на изразходваната работна сила. Затова основното правило е, че платеният годишен отпуск се ползва през календарната година, за която се полага.

Работници и служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползват отпуска си през лятото, а по тяхно желание – и през друго време на годината, освен в случаите, когато работодателят има право да им предостави платения годишен отпуск и без тяхно съгласие (чл. 174 КТ).

Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 (чл. 173, ал. 5, изр. 2 КТ). В случай на отлагане по чл. 176 КТ, на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск (чл. 173, ал. 5, изр. 3 КТ).

Едностранното предоставяне на платения годишен отпуск от работодателя е уредено в чл. 173, ал. 4 КТ.

Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие в следните три случая:

1. по време на престой повече от 5 работни дни;

2. при едновременно ползване на отпуска от всички работници и служители;

3. когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

Прекъсването на платения годишен отпуск е уредено в чл. 175 КТ.

„Прекъсване” означава, чеползването на платения годишен отпуск е започнало и преди да изтече периодът, за който е разрешен от работодателя, настъпва обстоятелство, което води до преустановяване на неговото ползване.

Съгласно чл. 175, ал. 1 КТ ползването на платения годишен отпуск се прекъсва, ако на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск. Ползването на отпуска се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие на страните.

Съгласно чл. 175, ал. 2 КТ ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

Отлагането на платения годишен отпуск е уредено в чл. 176, ал. 1 КТ.

„Отлагане” означава, че платеният годишен отпуск не е ползван през календарната година, за която се отнася, а поради настъпване на определено в закона обстоятелство/причина, отпускът се отлага за ползване през следващата календарна година.

Работодателят има право да отложи ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година поради важни производствени причини – чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ. Работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск, но при условието, че е осигурил на работника или служителя ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск (чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ във вр. с 173, ал. 5, изречение трето КТ).

Работникът или служителятсъщо има право да отложи ползването на платения годишен отпуск – чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ.

Ползването на платения годишен отпуск се отлага, когато работникът или служителят ползва друг вид отпуск. «Другият отпуск» може да бъде разрешен от работодателя или от здравните органи (напр. отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения, неплатен отпуск, служебен или творчески отпуск, отпуск за обучение, отпуск при временна неработоспособност, отпуск поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и др.).

Ползването на платения годишен отпуск се отлага по искане на работника или служителя със съгласието на работодателя. За да бъде отложено ползването на платения годишен отпуск, освен искане на работника или служителя, е необходимо съгласие на работодателя.

Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през първите шест месеца на следващата календарна година.

Право на работника или служителя сам да определи времето на ползване на платения годишен отпуск е уредено в чл. 176, ал. 3 КТ.

Правото на работника или служителя възниква когато:

1. отпускът е отложен или отпускът не е ползван до края на календарната година, за която се отнася;

2. работникът или служителят е поискал да ползва платения годишен отпуск (отложен или неползван през предходната календарна година) до края на 6-ия месец през следващата календарна година;

3. работодателят не е разрешил ползването на отпуска, поискан от работника или служителя.

Работникът или служителя има право сам да определи времето на ползването на платения годишен отпуск, като уведоми за това работодателя писмено, най-малко 14 календарни дни предварително.

Погасяването на правото на ползване на платения годишен отпуск е уредено в чл. 176а КТ.

Съгласно чл. 176а, ал. 1 КТ, когато платеният годишен отпуск не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

Съгласно чл. 176а, ал. 2 КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

Платеният годишен отпуск трябва да се ползва, той не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.