1. Догонваща политика по доходите, която в ускорени темпове да ни доближи до средноевропейските нива, минимална работна заплата, която осигурява социално включване и нормална издръжка на живота.
2. Най-малко 700 лв. за млад висшист, който работи по специалността си, за да остане някой да работи в България
3. Нормално заплащане на извънредния и нощния труд, особено на лекари и медицински персонал. Край на опитите да се посяга на доплащания към заплатата.
4. Приемане на цялостен пакет от предложения на КНСБ по заплащането на труда. Цялостна реформа в Кодекса на труда, която да въведе ред във формирането на заплатите.
5. Данъчна система, справедливо разпределяща тежестите между труда и капитала, между бедните и богатите. Първа стъпка – необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата.
6. Незабавно приемане на законова норма за криминализиране на все повече зачестяващите нарушения на правата на работниците и служителите на сдружаване и колективно договаряне.
7. Осигуряване на необходимия финансов ресурс за издръжка и ефективно функциониране на Агенциите, работещи на терен (с контролни функции, предоставящи услуги и/или социална закрила на гражданите).
8. Засилен контрол по прилагането на социалното и трудовото законодателство, особено в частта за безопасни и здравословни условия на труд, работно време, заплати и социално осигуряване.
9. Гарантиран достъп на всеки български гражданин до качествено образование и здравеопазване, функциониращи на социален, а не на пазарен принцип. НЕ НА БЕЗЦЕРЕМОННОТО ОРЯЗВАНЕ НА БОЛНИЧНИТЕ, СПРЕТЕ ЗЛОУПОТРЕБИТЕ С ТЯХ !
НАСТОЯВАМЕ РАБОТОДАТЕЛИТЕ:
• Да прекратят атаките срещу труда – работниците са най-ценният капитал на българската икономика.
• Да седнат на масата на преговорите – верните решения на днешните проблеми са там.
• Да приемат, че нарастването на работните заплати е без алтернатива, резервите за растеж на икономиката са другаде, а не в разходите за труд.
• Да разберат, че държавните изисквания за ред и прозрачност не са „административна тежест”, а част от демокрацията и законността.
Днес трябва да си дадем ясна сметка, че България е член на ЕС, една демократична общност с правила и стандарти, с развита система на социален диалог и индустриални отношения, с ценности и практики, които не се нуждаят от „балкански привкус”.