Нардеба за договаряне на работната заплата

Приета с ПМС № 29 от 05.07.1991 не е отменена !!!

С Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. (НСОРЗ), се определят структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите.

Наредбата се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и източниците на финансиране.

НСОРЗ се прилага при:
1. провеждане на колективно трудово договаряне;
2. разработване и утвърждаване на вътрешни правила за работната заплата и свързани с тях други вътрешни актове на предприятието;
3. възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение, както и при договарянето на условията по трудовото правоотношение;
4. определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите.

Специален коментар на Радостин Павлов – Общински координатор на КНСБ за Общините Нови пазар и Каспичан

Съгласно чл. 5, ал. 1 от НСОРЗ размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за работната заплата на предприятието.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 22, ал. 1 от НСОРЗ организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда при приемането на които работодателя трябва дае поканил задължително синдикалната организация за съгласуване.

Вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор. Не на последно място, ал. 4 на чл. 22 от НСОРЗ регламентира, че във вътрешните правила за работната заплата могат да се включват и системи и методи за оценка на работните места и на длъжностите, правила и процедури за определяне и изменение на основните работни заплати, както и правила и процедури за оценяване на трудовото изпълнение.

При наличие на нарушение на чл. 37 от КТ, следва да се сезира компетентната институция Главна инспекция по труда.

В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование, при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищно образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда – в размер на 10 брутни работни заплати.

От горното е видно, че право на обезщетение в увеличен размер имат педагогическите специалисти, заемали длъжност в посочените институции.

Преценката относно правото на работника/ служителя при прекратяване на трудовото правоотношение да получи обезщетение от две или шест /в случая 10/ брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Същата е и логиката на ПМС 31 от 1994 г., което не е отменено!!!