Коронавирус: Защо трябва да действаме сега? /I част/

Томаш Пуейо прави опит да обясни защо сега трябва да въведем най-строгата възможна карантина срещу вируса – това ще ни спечели време, за да го ограничим, както и да се подготвим за битката с него

Около коронавируса в момента се случват толкова много неща, че за нас става все по-трудно да взимаме собствените си решения. Трябва ли да чакаме за повече информация? Трябва ли да направим нещо още сега?

Тези въпроси задава авторът на статията Томаш Пуейо, специализирал поведенческа психология в Станфорд. Това е първа част от неговото изследване. /оригинален текст на статията тук/ Втората част може да прочетете тук: Коронавирус: първо строги мерки, после нормализация

Ето темите, които тази статия обхваща, подкрепени с диаграми, данни и източници:

Колко случаи на коронавирус ще има в нашата държава?
Какво ще се случи, когато тези случаи станат реалност?
Какво трябва да направим?

Ето какво ще сте научили, когато приключите с четенето на статията:

Коронавирусът идва към нас.
Идва с експоненциална скорост – постепенно и после внезапно.
Въпрос на дни. Може би седмица или две.
Когато това стане, вашата здравна система ще бъде претоварена.
Вашите съграждани ще бъдат лекувани в коридорите.
Изтощените здравни работници ще рухнат. Някои ще умрат.
Те ще трябва да решат кой пациент да получи кислород и кой да умре.
Единственият начин да се предотврати това е социалното дистанциране днес. Не утре. Днес.
Това означава колкото се може повече хора да останат вкъщи
Днес може би имате страхове. Ами ако преигравам? Ще ми се смеят ли хората? Ще ми се ядосат ли? Ще изглеждам ли глупаво? Няма ли да е по-добре да изчакам първо другите да предприемат нещо?

Но след 2–4 седмици, когато целият свят е блокиран, ще разберете, че няколкото дни на социално дистанциране са спасили много животи. Тогава хората вече няма да ви критикуват. Напротив, ще ви благодарят за правилното решение.

Колко случаи на коронавирус ще има в нашата страна?

Общият брой на случаите в света нарастваше линейно, докато вирусът беше само в Китай /снимка 1/.

Когато Covid-19 излезе извън рамките на страната обаче, се превърна в пандемия, която никой не може да спре /снимка 2/,

а най-много случаи на заразени извън Китай има в Италия, Иран и Южна Корея /снимка 3/.

Сред другите страни, в които има голям брой на заразени са Франция, Германия, САЩ, Великобритания и други /снимка 4/.

Освен тези държави има още десетки с експоненциални темпове на растеж, като към днешна дата повечето от тях са западни /снимка 5/.

На следващата снимка пък можем да видим какво би се случило, ако този темп на растеж продължи само седмица /снимка 6/

За да разберем какво ще се случи в нашата страна или как да го предотвратим, трябва да разгледаме държавите, които вече са преминали през това – например Китай, източните страни, засегнати от ТОРС и Италия.

На снимка 7 можем да видим каква е била ситуацията в Хубей – оранжевите линии представят дневния официален брой случаи в провинция – колко хора са диагностицирани през конкретния ден.

Сивите линии показват реалните дневни случаи на заразени с коронавирус. Те са открити от Китайския център по превенция и контрол на заболяванията, като диагностицираните пациенти са питани кога са започнали симптомите им.

Важното в случая е, че тези реални случаи не са били известни по това време. За тях можем да разберем единствено гледайки назад – властите няма как да знаят, че някой току-що е започнал да има симптоми. Те знаят единствено за хората, които отиват при лекаря си и им е поставена диагноза.

С други думи, това означава, че оранжевите линии показват какво са знаели властите, а сивите – какво наистина се е случвало.

На 21 януари броят на новите диагностицирани случаи в Китай нараства (оранжевите линии) – има над 100 нови случая. Всъщност обаче през този ден има 1500 нови случая, които нарастват експоненциално. Но властите не знаят това. Единственото, което е известно за тях към този момент, е че изведнъж се появяват 100 случая на новооткрито заболяване.

Два дни по-късно Ухан е блокиран. Към този момент броят на дневните случаи е ~400. Обърнете внимание на това число – те решават да затворят града чак след като започват да бъдат регистрирани по 400 нови случая на ден. В действителност през този ден е имало 2500 нови случая. Ден след това са затворени други 15 града в провинция Хубей.

До датата 23 януари, когато Ухан бе затворен, реалните случаи нарастват бързо, а след блокирането на града се забелязва спад в броя на новите случаи. На 24 януари, когато са затворени и другите 15 града, броят на реалните случаи спира да расте. Два дни по-късно е достигнат максималният брой на реалните случаи и оттогава той намалява.

Останалите региони в Китай са добре координирани от централното правителство, така че се вземат незабавни и драстични мерки, резултатът от които можем да видим на снимка 8.

Всяка равна линия представя китайски регион, засегнат от коронавируса. Всеки от тях е имал потенциал да стане експоненциален, но благодарение на мерките, взети в края на януари, във всички провинции вирусът е спрян, преди да може да се разпространи.

Междувременно Южна Корея, Италия и Иран случаите нарастват, тъй като адекватни мерки не са взети навреме. Те започват със същия експоненциален растеж като Хубей, а до края на февруари вече са надминали по случаи всеки от другите китайски региони.

В Южна Корея случаите растат с удивителна скорост, но как Япония, Тайван, Сингапур, Тайланд или Хонконг успяха да удържат ситуацията?

Всяка от тези страни бе засегната от ТОРС през 2003 г. и явно всички са си научили урока. Те знаят колко смъртоносна може да бъде една епидемия, така че приемат ситуацията насериозно. Ето защо, въпреки че там вирусът се появява много рано, не е имало пик в заболеваемостта.

Щатът Вашингтон е като американския Ухан. Броят на случаите там нараства експоненциално /снимка 9/. Но нещо интересно се случи там в началото. Смъртността беше изключително висока. Имаше момент, в при три случая на заразени имаше един смъртен случай.

От други места знаем, че смъртността на коронавируса е между 0,5% и 5%. Как е възможно в даден район смъртността да бъде 33%?

Оказва се, че вирусът във Вашингтон се е разпространявал в продължение на седмици, преди да бъде открит. В началото властите знаят само за 3 случая, 1 от които завършва със смърт. Ситуацията малко прилича на оранжевите и сивите линии в Китай – властите знаят само за оранжевите линии (официалните случаи) и ситуацията изглежда добре – само 3. Но в действителност случаите са стотоици, може би дори хиляди.

Това е проблем – вие знаете само колко са официалните случаи, а не реалните. Трябва да знаете истинските. Как можете да прецените това? Оказва се, има няколко начина.

Първо, чрез смъртността. Ако има смъртен случай във вашия район, можете да го използвате, за да познаете броя на истинските текущи случаи. Знаем, че приблизителното време между заразяването с вируса и смъртта е средно 17,3 дни. Това означава, че човекът, който е починал на 29.02 в щата Вашингтон, вероятно се е заразил около 12.02.

Трябва да знаете и коефициента на смъртност във вашия район. В този случай ще използваме 1%. Това означава, че около 12.02 във Вашингтон вече е имало около 100 случая (от които само един завършил със смърт 17,3 дни по-късно).

Сега ще използваме средното време, необходимо за удвояване на случаите. То е 6.2. Това означава, че за 17-те дни, отнели този човек да умре, случаите би трябвало да са се умножили по ~8(= 2 ^ (17/6)). Това означава, че ако вземем и недиагностицираните случаи, една смърт означава около 800 реални случая.

Ако например днес във вашия район има 22 смъртни случая, чрез това бързо изчисление получавате ~16 000 истински случаи на коронавирус днес.

Например във Франция на 10.03 са регистрирани 1400 случая на заразени и 30 смъртни случая. Използвайки този метод лесно можем да изчислим, че реалните случаи за деня са най-малко 24 000.

Какъв ще бъде ефектът от всичките тези случаи?

Какво ще се случи в нашата държава, когато всичките тези случаи се проявят? Лесно можем да наблюдаваме това, защото вече има няколко места, на които се случва – най-добрите примери са Хубей и Италия.

Според Световната здравна организация смъртността е 3,4 % (% хора, които се заразяват с коронавирус и след това умират). Тя зависи от страната и момента и варира между 0,6 % в Южна Корея и 4,4 % в Иран /снимка 10/.

Коефициентът на смъртност в Китай в момента е между 3,6 % и 6,1 %. Това реално е приблизително 3,8% -4%. Но тази стойност е съставена от две напълно различни реалности: провинция Хубей, където е град Ухан, и останалата част от Китай /снимка 11/. Вероятността за смъртност в Хубей е до 4,8%. Междувременно за останалата част от Китай е до ~0,9%

Разпределението на възрастта във всяка страна също оказва влияние – тъй като смъртността е много по-висока при възрастните хора, страните със застаряващо население като Япония ще бъдат по-тежко засегнати от страните с по-ниска средна възраст на населението като Нигерия. Има и метеорологични фактори, особено влажност и температура, но все още не е ясно как това ще се отрази на скоростта на предаване и смъртта.

От това можем да достигнем до следните изводи:

Страните, които действат бързо, намаляват броя на смъртните случаи с до 10 пъти.
В страните, които са добре подготвени, смъртността е от 0,5 % в Южна Корея до 0,9 % в Китай (извън Ухан). Изключително добър пример е Тайван, където въпреки близостта с континентален Китай, заразените са били само 44.
В зле подготвените страни, в които мерките в началото са били колебливи, като Италия и Иран, смъртността е между 3 % – 5 %.

Претоварване на здравната система

Около 20% от случаите се нуждаят от хоспитализация, 5% от случаите се нуждаят от интензивно лечение (ICU), а около 1% се нуждаят от много интензивна помощ с кислородни апарати за дишане или ECMO (извънкорпорална оксигенация) /снимка 12/.

Проблемът е, че подобни апарати и ECMO не могат да се произвеждат или купуват лесно. Преди няколко години САЩ разполагаха с общо 250 ECMO машини. В България са значително по-малко.

Така че, ако изведнъж се появят 100 000 заразени, много от тях ще искат да бъдат тествани. Около 20 000 ще се нуждаят от хоспитализация, 5 000 ще се нуждаят от интензивно лечение, а 1000 ще се нуждаят от машини, от които няма достатъчно. И това е едва при 100 000 случая.

Тук дори не взимаме предвид други проблеми, като например недостига на медицински маски. Страна като САЩ разполага само с 1% от маските, от които се нуждае, за да покрие нуждите на своите здравни работници. Ако се появят много случаи наведнъж, наличните маски ще стигнат само за 2 седмици.

Държави като Япония, Южна Корея, Хонконг или Сингапур, както и китайски региони извън Хубей, са подготвени и пациентите там получават грижите, от които се нуждаят. Но останалите западни страни по-скоро вървят в посока Хубей и Италия. Положението в нашата страна, както се досещате, е подобно.

Как изглежда една претоварена здравна система?

Историите, които наблюдавахме в Хубей и тези в Италия, изглеждат зловещо подобни. Хубей построи две болници за десет дни, но дори и тогава лечебните заведения са претоварени. Лекарите са принудени да полагат грижи за пациентите навсякъде: в коридорите, в чакалните…

Медицинските работници прекарват часове без пълна предпазна екипировка, защото просто няма достатъчно. В резултат на това не могат да напускат заразените зони в продължение на часове. А когато го правят, са изтощени и дехидратирани. Смените вече не съществуват. Работят и пенсионираните, за да покрият нуждите. Всички са на повикване, постоянно.

Тоест, докато и те не се разболеят. Което се случва много често, защото постоянно са изложени на вируса без достатъчно защитни средства. Когато това се случи, трябва да останат в карантина в продължение на 14 дни, през което време не могат помагат повече. В най-добрия случай 2 седмици са загубени. В най-лошия – знаете.

Най-тъжната гледка е в отделенията, където пациентите трябва да ползват общи кислородните апарати или ECMO, които на практика е невъзможно да бъдат споделяни. Здравните работници трябва да определят кой пациент ще ги използва – с други думи кой да живее и кой да умре.

Какво трябва да направим?

Изравнете кривата.

Това е пандемия. Тя не може да бъде елиминирана. Но това, което можем да направим, е да намалим въздействието ѝ.

Ако намалим инфекциите колкото е възможно повече, нашата здравна система ще може да се справи със случаите много по-добре, което би довело до намаляване на смъртността. И ако го разтеглим във времето, ще стигнем до момент, в който останалата част от обществото може да бъде ваксинирана, като елиминира риска напълно.

Така че нашата цел не е да премахнем напълно заразата от коронавирус. Просто трябва да я отложим.

Колкото повече отложим случаите във времето, толкова по-добре може да функционира здравната система, толкова по-ниска ще е смъртността и по-висок е делът на населението, което ще бъде ваксинирано, преди да се зарази.

Как да изравним кривата?

Социално дистанциране

Ако се върнем към графиката от Ухан, ще си спомним, че след като града е блокиран, случаите спират да растат. Това е така, защото хората не са имали взаимодействие помежду си и вирусът не се е разпространил.

Следователно, единственият начин за борба със заболяването е спазването на социална дистанция – работа от вкъщи, затваряне на училища, университети, клубове, басейни, спортни зали, кинотеатри и т.н. Ако се налага да ходите на работа – стриктно спазвайте дистанция от метър и половина, мийте често ръцете си, никакво здрависване или друг физически контакт.

Решението за спазване на социалната дистанция води до незабавен ефект – забавянето на подобно решение с един-единствен ден води до увеличаване на заболеваемостта с 40%.

Какво научихме от пандемията на испанския грип от 1918 г.?

На снимка 13 можем да видим как Филаделфия не е действала бързо по време на тази пандемия, следователно има голям пик на смъртността. Лесно можем да направим сравнение със Сейнт Луис, където се е действало незабавно.

В Денвър пък първоначално са обявени строги мерки, след което те са разхлабени. Резултатът – два пика, като 2-рият е по-висок от първия.

Тоест, по време на пандемията през 1918 г., в САЩ смъртните случаи зависят от това колко бързо са предприети ограничителни мерки /снимка 14/.

Ето това е научила Италия от тази ситуация – първо бе блокирана Ломбардия, а един ден по-късно страната осъзна грешката си и цялата страна бе затворена.

Какво трябва да направят политиците?

Някои работодатели насърчават служителите да работят от вкъщи, което е фантастично. Спират се масови събития. Множество засегнати райони са под карантина.

Всички тези мерки ще забавят вируса. Ще намалят скоростта на предаване от 2,5 на 2,2, може би дори на 2. Дано и повече. Но те не са достатъчни, за да ни свалят под 1 за продължителен период от време, за да спрем пандемията.

Остава въпросът – какви са компромисите, които бихме могли да направим, за да намалим това число? Ето мерките, които взе Италия, за които авторът смята, че трябва да служат за пример на всички останали правителства:

Никой не може да влиза или излиза от блокираните зони, освен ако няма доказани семейни или работни причини;
Движението вътре в зоните трябва да се избягва, освен ако не е по спешни лични или работни причини и не може да бъде отложено;
На хората с проявени симптоми (респираторна инфекция и треска) “силно се препоръчва” да си останат у дома;
Стандартният отпуск за здравните работници да бъде спрян;
Закриване на всички учебни заведения (училища, университети…), фитнес зали, музеи, ски бази, културни и социални центрове, басейни и театри;
Ресторантите да са с ограничено работно време от 6 до 18 часа, с разстояние най-малко един метър между хората;
Всички заведения и клубове трябва да се затворят;
Всички търговски дейности трябва да осигурят разстояние от един метър между клиентите. Онези, които не могат да го направят, трябва да затворят. Храмовете могат да останат отворени, стига да гарантират това разстояние;
Посещенията на семейство и приятели в болниците да се ограничат;
Работните срещи трябва да бъдат отложени. Да се насърчи работата от къщи;
Всички спортни събития и състезания, публични или частни, се анулират. Важни събития могат да се провеждат при затворени врати.
След два дни бе добавено: Не, всъщност трябва да затворите всички предприятия, които не са от решаващо значение. Затова сега затваряме всички търговски дейности, офиси, кафенета и магазини. Само транспортът, аптеките и хранителните магазини ще продължат да функционират.

Това, според автора, са мерки, които всяка засегната страна трябва да предприеме. Той обаче смята, че ако държавите наистина искат да са в безопасност, правителствата трябва да действат в стил Ухан. Хората може да се оплакват сега, но със сигурност ще са благодарни по-късно.

Ако се чудите кога да действате – действайте сега. Всеки ден има значение. Когато отлагате решение с един ден, допринасяте не просто за няколко случая. Вероятно вече има стотици или хиляди случаи във вашата общност. Всеки ден, в който няма социално дистанциране, тези случаи нарастват експоненциално, добавя авторът.

Втората част на изследването можете да прочетете тук: Коронавирус: първо строги мерки, после нормализация

Източник: dnews