На кръстовище в началото на Нови пазар – между автогарата и фирма „Ново стъкло”, има побит камък, обезличен от ерозията на времето и управленското безхаберие. Едни не знаят защо е там, други го считат за някакъв стар магистрален ориентир, трети го наричат „велика глупост”. Каква е историята му?
На 24 септември 2003 г. беше поредната предизборна треска, която разболя чиновниците на всички общини. Регистрацията на съветници и кметове в този ден отложи с час откриването на новото копие на Омуртаговата колона в Нови пазар. Под зоркото око на местни полицаи, които следяха за реда, два класа ученици и общинската администрация обиколиха паметния знак до идването на Андрей Соколов – тогава кмет на общината.
На събитието не видяхме читалищни дейци, музейни специалисти от Шумен, Плиска, Велики Преслав. В края на своя първи и единствен мандат кметът Соколов напомни на съгражданите си, че освен градоначалник е историк с локален патриотизъм. На скромната публика в родния си град той каза: „Днес откриваме копие на Омуртаговата колона, намерена край село Сечище, която свидетелства за могъщото съществуване на града в битката с Византия. Тя е документ за мирния договор между България и Византия от 810 година, сключен за 30 години. Омуртаг идва на власт през 814 г., след експанзивната политика на баща си Крум. Колоната е изписана според традициите на българската епиграфия. Договорът съдържа 11 клаузи, но до нас са достигнали само 5 – за границата между двете страни, за съдбата на славянското население, за организацията на войниците, за размяната на военнопленници – един за два вола”.
Андрей Соколов дръпна покривалото на Омуртаговата корона-копие. После честити новия паметник на Нови пазар. Тъжно беше, че някои тогава наричаха обекта „Сюлеманкьойската находка”, а не каменен знак от IX век. Всички си направиха снимка за спомен, вероятно защото доста от тях предусещаха, че това ще е лебедовата им песен във властта.
Андрей Соколов не повтори мандата си като кмет. Стана учител в Шумен. Явно маршрутът му като новопазарец не минава през това кръстовище, а вероятно е загубил и професионален интерес към откритата преди 15 години от него колона-копие. Всъщност тя е тотално разрушена и както казват жители на града: „Там не й беше мястото! Проведоха поредното мероприятие…”
Как е открита колоната, ще припомним на историци, кметове и жители на Нови пазар, който на 10 декември ще навърши 135 години от обявяването му за град. /Впрочем, това не е юбилей, а годишнина! Нека ограмотим най-после всички, защото юбилеите са на 25, 50, 75, 100 години и т. н./
В края на XIX век, след Освобождението, край село Сечище, община Нови пазар, е намерена плоча, за съжаление счупена, на която е останал надписът „Омуртаг хан…” Както пишат в труда си за Нови пазар Георги Гроздев и Георги Златков, това е надгробна плоча от Омуртаговото време с надпис: „… таркан беше мой хранен човек и разболявайки се умря. Беше от рода Ермиар”. Освен това, по време на управлението на Омуртаговия син Маламир /831-836/, кавхан Избул направил върху днешната Крива река, северно от града, стена-мост, през която прекарал водопровод откъм днешното село Стоян Михайловски за столицата Плиска. По този повод хан Маламир дал угощение на населението, а на боилите и багаирите направил големи подаръци – пишат двамата историци.
Копието на Омуртаговата колона е дело на Иван Беязов – скулптор в Националния исторически музей. Беше я изработил за 40 дни. Оригиналът е в Националния археологически музей. Има копие на колоната и в музея на старопрестолна Плиска.
Срамно е днешното състоянието на тази историческа реплика в Нови пазар. Дано управленците не събуждат родовата си памет само по време на избори. С рязането на лентички започват и свършват мандатите си всички кметове. Какво обаче остава за поколенията след тях? За кого са паметниците, ако имат съдбата на този безличен камък с претенции за история? Може би не си знаем добре славното минало, за да съхраним подобаващо копие като това на Омуртаговата колона. Иначе как да си обясним, че през последните 15 години кметовете на Нови пазар не проявяват към нея интерес като част от летописа на града?…
∗ ∗ ∗