Кой и как ни нахрани с чумата COVID – 19 (видео +16)

През последните 40 години китайското правителство насърчава търговията с диви животни като форма на икономическо развитие на селските райони.

Но този бизнес бе прекратен тази зима, когато стана ясно, че епидемията от COVID-19 в Ухан произхожда от „мокър пазар“ – там, където тълпи от хора купуват живи животни, натрупани в тесни клетки.

Когато тази връзка се изясни през януари, правителството нареди замразяване на продажбата и консумацията на диви животни, което бе много строго наложено – 700 души са арестувани за нарушения през първите две седмици на февруари. На 24 февруари правителството стартира постоянна забрана с указ, озаглавен „Цялостна забрана на незаконната търговия с диви животни, премахване на лошите навици на консумация на диви животни и защита на здравето и безопасността на хората“.

В изявлението по повод забраната се отбелязва, че „е необходимо да се засили контролът на пазара, решително да се забрани и силно да се пресече незаконният пазар на диви животни и търговията с тях и да се контролират основните рискове за общественото здраве от техния източник“.

След епидемията от SARS (тежък остър респираторен синдром) през 2003 г., която беше проследена също до подобен пазар в южната провинция Гуандун, бе въведена временна забрана за „мокрите пазари“ и индустрията за диви животни. През юли същата година Световната здравна организация обяви, че вирусът на SARS е тръгнал вероятно от прилепи и се е разпространил в други животни (котки циветки). Но през август китайското правителство отмени забраната.

По света има много такива „мокри пазари“, обикновено на открито, на които се продава прясно месо, морски дарове и селскостопанска продукция. Животните често се убиват и разфасоват на място. Пазарите в Китай бяха оправдано критикувани заради начина, по който са устроени. Тук се смесват традиционен селскостопански добитък с голямо разнообразие от диви животни, включително екзотични и застрашени видове. Много от пазарите са доста нехигиенични, покрити с кръв, вътрешности, екскременти и други отпадъци, създаващи условия за болести, които мигрират от животните към хората чрез вируси, бактерии и други форми на предаване. Такива „зоонозни болести“, възникнали от Китай и други региони по света, са ебола, ХИВ, птичи грип, свински грип и SARS.

Дивите животни, които се смесват с обикновените селскостопански животни – домашни птици, свине, както и морски дарове, образуват смъртоносна комбинация.

Би трябвало да сме скептични доколко китайското правителство ще унищожи индустрията за диви животни след катастрофата в Ухан.

Какво ще бъде прилагането на новите закони и спазването им?

Дали забраната няма да направи дълго процъфтяващата търговия просто нелегална?

Окончателното разрешение на проблема е, да се намали търсенето като се променят културните навици за употребата на диви животни за храна, което бе станало модерно в китайското общество заедно с мобилните устройства. Ейли Канг (Aili Kang), директор на Азиатската програма на Обществото за защита на дивата природа, смята, че COVID-19 може най-накрая да осигури достатъчна мотивация за това.

„Китайците в момента не искат да пипнат храна от месо на диви животни, така че търговците нямат пазар“, казва тя.

От десетилетия епидемиолозите бият тревога

От десетилетия епидемиолозите бият тревога: силите на глобализацията, съчетани с популярността на екзотичните меса в страни, където увеличаващата се средна класа може да си позволи тези луксозни храни, повишаващи престижа, са рецепта за експлозия на зоонотични заболявания.

От над 30-те патогенни заболявания, открити у хората през последните десетилетия, три четвърти са от животински произход. Едно проучване изчисли, че 700 000 вирусни патогени в животинското царство имат потенциал да заразят хората. Ако консумацията на диви животни продължи с неотслабваща сила, огнища като SARS и COVID-19 вероятно ще станат норма.

„Съществуват много възможности за взаимодействие между хора и животни, с голямо разнообразие от непознати вируси, които се смесват помежду си“, коментира Крис Уолзър (Chris Walzer), ветеринарен лекар на диви животни, който изучава епидемиологичното „преливане“, за вероятността от появата на нови зоонозни болести от пазарите за диви животни.

Той добавя, че някои видове, включително примати, прилепи и плъхове, са с по-висок риск от другите, поради броя на болестите, които те крият, и вероятността тези заболявания да направят генетичен скок към заразяване на хората. „Някои от плъховете в Югоизточна Азия са доста големи и съм сигурен, че са много вкусни. Няма нищо лошо в това да ги консумирате, но гризачите пренасят голям брой вируси със зоонотичен потенциал – присъствието им в хранителната верига е наистина, много висок риск“, подчертава Уолзър.

С пандемията Covid-19 обаче интересът към тези храни изглежда бързо намалява: проучване на почти 100 000 китайци, проведено в центъра на епидемията – Ухан, установи, че близо 97 процента от анкетираните са против яденето на диви животни, в сравнение с около 50-те процента в проучване от 2014 г.

Източник: nauka.offnews.bg

Facebook коментари
Твоята реклама тук - виж как!


Booking.com



Твоята реклама тук - виж как!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *