Какво представлява закрила по чл.333 от Кодекса на труда?

Специален коментар на Радостин Павлов – експерт в РС на КНСБ Шумен, секретар на ТКС на ФСЗ към КНСБ

Закрилата при уволнение на работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение, е уредена в чл. 333 от Кодекса на труда (КТ). Чл. 333 от КТ установява т.нар. „предварителна закрила” при уволнение.

Тя е предварителна, защото предхожда извършването на уволнението. Нейното предназначение е да постави извършването на уволнението в зависимост от получаването на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган и само след получаването на това разрешение уволнението може да бъде извършено.

Това разрешение се иска писмено от работодателя и трябва да се получи писмено от компетентния държавен или синдикален орган.

Ако такова разрешение не е поискано или след като е било поискано, изобщо не е било дадено, или не е било дадено преди уволнението, то извършеното уволнение само на това основание е незаконно.

Защитната процедура по чл. 333 от КТ представлява едно предварително условие, което работодателят е задължен да спази, когато извършва уволнение на посочените в закрилната норма на чл. 333 от КТ работници и служители. Предварителното разрешение за уволнение означава даване на съгласие или отказ да се разреши извършването на уволнението от компетентен държавен или синдикален орган.

Техните правомощия са точно регламентирани в правната норма и законът не допуска разширяването им. Този орган е съответната областна инспекция по труда за случаите по ал. 1 и ал. 5 на чл. 333 от КТ и съответния синдикален орган за случаите на ал. 3 и ал. 4 от чл. 333 от КТ.

Даденото предварително разрешение за уволнение не прави само по себе си уволнението законно. Законността на уволнение, извършено с предварително разрешение, също може да се оспорва по чл. 344 от КТ и такова уволнение може да се окаже незаконно, ако други изисквания на закона са нарушени. Наличието на разрешение означава само, че при извършване на уволнението това законно изискване е спазено. Но то не прегражда пътя за оспорване на уволнението пред съда.

Съгласно разпоредбите на чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от КТ исковете по трудови спорове относно прекратяването на трудовите правоотношения се предявяват в 2-месечен срок от деня на прекратяването.