За отпуските при извънредно положение

Специален коментар на Радостин Павлов – Общински координатор на КНСБ за Общините Нови пазар и Каспичан

С оглед на конкретното извънредно положение, Народното събрание прие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от 24 март 2020 г. ).

В чл. 7, ал. 2 от този закон е регламентирано, че работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. Освен това, с § 4 от

Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение се правят промени в Кодекса на труда.

В ал. 1 на новосъздадения чл. 173а от КТ е предвидено, че когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

Видно от разпоредбата, в този случай няма ограничение на размера на отпуска, който работодателят може да предостави на работника или служителя без негово съгласие.

Следва да се има предвид, че необходима предпоставка за прилагане на чл. 173а, ал. 1 от КТ е наличието на заповед на работодател или държавен орган по новия чл. 120в, ал. 1 и 2 от КТ за преустановяване на работата при обявено извънредно положение.

Съгласно новия чл. 120в, ал. 1 от КТ при обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него, докато е в сила извънредното положение.

Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта (чл. 120в, ал. 2).

По наше мнение в този случай, работодателят също трябва да издаде заповед, с която да определи кои работници и служители няма да бъдат допускани до работните им места.

За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение (нов чл. 267а), в случай, че работодателят не се е възползвал от правото си да предостави ползването на платен годишен отпуск по чл. 173а, ал. 1 от КТ или не е разрешил ползването на отпуск по желание на работника или служителя.