За нулата или нищото

Стойността на нулата е от истинска значимост за математиците. Невъзможно е да се реши сложно уравнение без число, което да изразява „нищо“.

Макар хората да са смятали още от шумерската бройна система преди 5000 години, тази и други системи, които е вдъхновила – включително на вавилонците – не е включвала важната нула. Когато е трябвало да изразят „нищото“, ранните математици са го правили, поставяйки празно място. Чак през 6-и век в Индия се появява концепцията за нула и е нужен още един век докато астрономът и математик Брахмагупта измисля символа за нея: точка под другите числа.

През следващите няколко века нулата стига до Китай и Близкия Изток, където преминава от точка в кръгче и си намира нов дом в арабската бройна система. Но чак през 12-и век, по времето на мавърските завоевания в Испания, нулата открива пътя си до бележниците на италианския математик Фибоначи, който осъзнава, че човек има нужда от нея, ако иска да бъде математик.

И въпреки това, чак към края на 13-и век нулата се утвърждава, но са и нужни още 4 века, за да добие широка популярност в Европа и да даде началото на висшата математика.