За ненормираният работен ден

Специален коментар на Радостин Павлов, общински координатор за КНСБ – Нови пазар

Съгласно чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, може да установява ненормиран работен ден.

Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд.

От цитираната разпоредба е видно, че установяването на ненормирано работно време се извършва от работодателя. Ако за съответната длъжност е установено, че попада сред длъжностите на ненормиран работен ден (което става със заповед на работодателя), то лицето има задължение при необходимост да изпълнява трудовите си задължения и след изтичане на работното време. Ето защо трудът, положен извън рамките на установеното редовно работно време, не се счита за извънреден труд. Затова лицата, чиито длъжности попадат в режим на ненормирано работно време, не могат да претендират за изплащане на възнаграждение за положения извънреден труд, положен през работните дни на седмицата. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен отпуск, който съгласно чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ е не по-малко от 5 работни дни. По голям размер на допълнителния отпуск може да се уговаря в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Също така няма законово изискване положените часове труд извън редовното работно време да отговарят на броя на дните допълнителен отпуск за ненормирано работно време.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда предвижда, че за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието.