За намаленото работно време

Специален коментар на Радостин Павлов, общински координатор за КНСБ – Нови пазар

Намаленото работно време по чл. 137 от КТ, има по-кратка продължителност от установената в чл. 136 от КТ нормална продължителност на работното време.
Поради неблагоприятни или други специфични условия на труд, възрастови граници или други физиологични особености се използва намалена продължителност на работното време.

Намалено работно време се установява за:

1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве;

2. работници или служители, ненавършили 18 години.

В тези случаи продължителността на работното време се намалява по съответния ред, установен с чл. 137 от КТ, и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (НОВРУНРВ).
Целта е да се намали времето на работа на работника или служителя в специфичните условия на работната среда и по този начин да се намали вредното влияние върху здравето му или появата на умора у работника или служителя, които могат да имат непредвидими и тежки последствия за средствата или предмета на труда или за другите работници и служители.

При прилагането на намалено работно време не се намалява трудовото възнаграждение и се ползват всички права от работника или служителя, както при 8-часов продължителност на работното време. Това са правата на платен и неплатен отпуск, обезщетения, зачитане на трудов стаж и др.
С НОВРУНРВ се установяват „видовете работи” , за които при наличието на останалите изисквания работниците и служителите могат да работят при намален работен ден. Изброяването на видовете работи цели да се обхванат всички работници и служители независимо в какво предприятие работят, независимо от собствеността му, както и икономическата дейност, към която се числи съгласно Класификацията на икономически дейности.

Право на намалено работно време имат работниците и служителите, които извършват определените работи в чл. 2 и чл. 3 от наредбата, само за дните, в които работят не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време.

Намаленото работно време не се установява от държавен орган. Предоставено е правото на работодателя да определя работниците и служителите, които имат право на намалено работно време в неговото предприятие, в отделно звено или друга структурна единица.

Заповедта, която работодателят ще издаде, трябва да съдържа всички реквизити, изискващи се от нормативните актове: основанието, на което се издава (от КТ и НОВРУНРВ); предприятието (работодателя); документа, който установява проведените консултации със съответните органи – представителите на работниците и служителите, службата по трудова медицина; документа за извършената оценка на работните места (видовете работи); условията, при които ще се ползва, установени в чл.4 от наредбата; продължителността на намаленото работно време; подробно изброяване на видовете работи, за които ще се ползва намалено работно време.