За какво да внимаваме с пластмасовите опаковки. Българското месо е пълно с антибиотици.

Ако се спазват указанията за всеки вид пластмаса, рискът, като преминаване на опасни вещества в храните и напитките, е минимален. Най-висок риск има при нагряването на пластмасата

Опасни ли са пластмасовите бутилки и опаковки за храни? Как пластмасата влияе на храните и напитките, които са в опаковките и може ли това да е опасно за здравето ни? Отговорите на тези въпроси търси Георги Георгиев в рубриката “На твоя страна” по NOVA.

Ето за какво трябва да внимаваме:

– От какво е направен даден пластмасов съд е посочено на дъното му. Там е посочена цифра от 1 до 7, разположена в триъгълник.
– Цифрите, за които трябва да внимаваме са 3, 6 и 7.

Цифрата 3 се открива на пластмасови чаши, продавани в магазин. “Произведени в Китай, а от Китай идват над 60% от пластмасите, които са проблемни”, коментира експерт..

“Много от тях имат директни отровни ефекти върху човешкия организъм. Образуват се различни канцерогенни вещества, които довеждат до ракови заболявания или образуването на антитела, които довеждат до автоимунни заболявания”, коментира токсикологът проф. Николай Александров.

Кофичка кисело мляко с означение на дъното 6 означава, че опаковката е произведена от полистирен. От него се изработват и чаши за кафе, и кутии за храна.

Тази пластмаса не трябва да се нагрява, при висока температура материалът изпуска канцерогенни вещества.

Пластмасата с означение с номер 7 също не бива да се нагрява и в нея не бива да се съхранява храна прекалено дълго време, обясни експерт.

– Като най-безопасни експертите посочват пластмасовите съдове с означени на тях цифри 2, 4 и 5.

Ако се спазват указанията за всеки вид пластмаса, рискът, като преминаване на опасни вещества в храните и напитките, е минимален. Най-висок риск има при нагряването на пластмасата.

– Най-масово се използват съдовете с означение 1 – в тях е опакованата минерална вода. Тези съдове са за еднократна употреба и при многократно ползване може да доведат дори до хормонални проблеми. Тези съдове трудно могат да бъдат измити.

Българското месо е пълно с антибиотици

„Фермите се застраховат и дават дори на здравите животни малки дози антибиотици“, казват експертите от „Активни потребители“

Българите ядат месо с антибиотици, а фермерите тъпчат животните с лекарства „за всеки случай“. Това показва седмият годишен доклад на Европейската агенция по лекарствата, пише в. „Сега“.

Документът анализира продажбата на антибиотици за животни в 30 европейски държави през 2015 г. Данните разкриват шокиращи факти за употребата на лекарствата у нас.

Фермите в България се оказват сред злоупотребяващите с медикаментите и са класирани на осмо място сред обхванатите в проучването страни. У нас на 1 кг живо тегло се падат средно по 121 милиграма антибиотик, докато при отличниците стойностите са далеч по-ниски – 2 мг на 1 кг в Норвегия, 5 мг в Исландия, 12 мг в Швеция.

По-лошата новина е, че у нас употребата на лекарствата заплашително расте – от 92 мг през 2011 г. и 116 мг през 2013 г. до рекордните 121 мг, цитирани в доклада.

Сериозният проблем с безконтролната употреба на антибиотици е, че така се създава резистентност на бактериите, медикаментите спират да им влияят и се налага използването на нови и все по-мощни антибиотици във все по-големи количества.

Това, че ядем месо, натъпкано с антибиотици, е още по-смущаващо на фона на честите скандали по темата храни – яйцата с фипронил, „кравето“ масло, пълно с вода и неживотински мазнини, имитациите на сирене, направени с палмово масло и т.н.

В България най-голяма е употребата на тетрациклини, показват данните от доклада. Веднага след тях се нареждат антибиотиците от групата на макролидите, амфениколите и добре познатият пеницилин.

Основният извод от доклада е, че като цяло използването на антибиотици във фермите в Европа е намаляло. Но това не важи за всички държави и както вече стана дума, нашата е сред изключенията. Относително добре е, че България е доста далеч от рекордьорите по използване на антибиотици за животни – Кипър (434 мг/кг), Испания (402) и Италия (322). Но докато за Италия тенденцията е за намаляване спрямо предишни години, в Кипър и Испания, както и у нас, потреблението се увеличава.

„За да предотвратят инфекциите и да ускорят растежа на животните, фермите се застраховат и дават дори на здравите животни малки дози антибиотици“, коментират експертите на „Активни потребители“ по повод на данните в евродоклада.

Тези медикаменти са създадени за лечението на някога смъртоносните бактериални заболявания, но от години се използват безпричинно за превенция и профилактика на инфекции. Накратко – храната, която консумираме, се произвежда с големи количества антибиотици, а крайният продукт съдържа остатъчни количества от тях“, изтъкват от „Активни потребители“.

Източник: Vesti.bg