„Дълбока е вярата ми. И никога не се питам: Защо…”

Интервю на Силвия Йорданова с Павлина Йосева

1. Здравей, Павлина, на 7 октомври ще ни гостуваш в Нови пазар. Разкрий ни малко информация за представянето на новата ти книга?

Здравейте! Книгата се казва“ И тъмното почва да свети“ – избрани стихотворения. Заглавието е знаково, то казва: Светлината сама ни намира, дори и в непрогледния мрак. Редактор на книгата е Орлин Миланов. Диян Павлов – Джими написа прекрасен предговор! Представянето е замислено като музикално-поетичен спектакъл с участието на Надежда Цанкова, която направи песни по някои от моите текстове. Звучат чудесно в съпровод на китара!

2. Коя е Павлина Йосева?

Павлина ли?! 😉 😉 Тя е родена на 24-ти май в Шумен, а тази дата изглежда е предначертала пътя й. Печелила е много конкурси, отличия и награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на писателския градски съюз в Санкт Петербург, Русия. Миналата година получи четири пъти ДА в „ България търси талант“, но най-голямата награда за нея бяха аплодисментите на публиката! 🙂

3. От кога обикна думите?

Аз почти го казах, макар и леко шеговито, още когато отговарях на предишния въпрос. От съвсем малка чувствам силно влечение към думите и рисуването. Пиша от 8 годишна. И досега си спомням първото сътворено от мен стихче, а то естествено беше за мама! От дете печелех конкурси за детски стихотворения и рисунки! Пишеха за мен във вестник „Шуменска заря“, канеха ме да гостувам в Радио Шумен… Така върви и досега. 🙂

4. Има ли нещо, което все още не си споделила с читателите си?

Мисля, че читателите ме харесват именно за искреността, заради тази изповедност и откритост, която влагам в стиховете си. Тайни от света нямам. Ако нещо не съм казвала досега, то е защото още не съм стигнала до съответните прозрения, преживявания и изводи. Но когато узрея за следващи тайни – и тях ще споделя и разкрия!

5. Вярваш ли в Господ?

Моята вяра е дълбока, вътрешна и нестандартна. Уважавам църквата като институция, но нямам потребност непременно да вляза в черква, за да усетя връзката със Създателя. Понякога, въпреки вярата си, съм Му ядосана, това личи в някои от моите стихотворения, но в крайна сметка съмнения в Неговата правота нямам, това са само моментни криволичения по Пътя…

6. Защо?

Дълбока е вярата ми. И никога не се питам: Защо…

7. В какво не вярваш?

Не вярвам, че светът е лошо място за живеене. Не вярвам, че хората се раждат добри или лоши. Просто всички носим в себе си и едното, и другото. Искрено вярвам в доброто човешко начало! С една усмивка можем да разбием ледовете на „лошотията“ и да обърнем нещата.

8. Как се забавляваш?

Забавлявам се като пиша хумористични стихчета, които са с огромна доза автоирония. Когато се погледна през огледалото на смеха ми олеква и виждам, че нищо не е нито толкова черно, нито толкова бяло, а просто е забавно! Също така обожавам да пътувам! Пътуването, наблюденията и съзерцанието на природните чудеса и тайнства ме зареждат с оптимизъм, идеи и светлина!

9. Бяло или черно?

Бяло! И черно! Няма как да проумеем какво е едното без другото. Ще загубим контраста и мярката. Освен това аз съм завършила операторско майсторство, а едно от първите неща, които научихме в университета беше, че черното е бяло – от операторска гледна точка.

10. Кой е любимият ти автор?

Никос Казандзакис! Той пише Поезия в проза, бих казала. Българският му еквивалент, по мое мнение, е Владимир Зарев! Имаме изключителни български автори – и в прозата, и в поезията! Много от нашите писатели и поети са на световно ниво, за жалост българите, макар да са достойни и талантливи, рядко стават световно известни. Любимците ми в мерената реч са Борис Христов и Добромир Тонев.

11. Четат ли хората книги?

Много често чуваме да се роптае, че младите хора не обичали да четат. Аз имам други наблюдения. Чете се много, просто младото поколение има свои любими автори, различни от тези, с които нашето поколение е пораснало и е формирало възгледите си. Те четат и са изключително любознателни и информирани. На тях им се налага да живеят в много по-трудни и несигурни времена и да избират подходящата за тази ситуация литература. Бях около пет години в Испания и искам с гордост да споделя, че българите са изключително начетени и образовани.

12. Какво мислиш за пандемията от коронавируса?

С риск да настроя много хора срещу себе си, бих казала, че всичко което виждам, чувам, чета и наблюдавам с очите си повече ми прилича на някакъв сценарий, с който се опитват да манипулират, редуцират и подчинят човечеството. Болестта я има, но в никакъв случай не е това, за което ни я представят. Бих си пожелала, в този случай, да греша. Искрено се надявам да съм се заблудила и думите ми да не са истина!

13. Послание към нашите читатели…

Моето послание е заглавието на новата ми книга“ И тъмното почва да свети“! Винаги! Не го забравайте! С обич – Павлина Йосева

И ТЪМНОТО ПОЧВА ДА СВЕТИ

Накъдето отдавна си тръгнал, оттам се завръщам.
Там изглеждат проклети дори добродушните черкви!
И небето се сгърби. А ангелски белите къщи
търсят още звезди и бездомно – нагоре – се блещят.

Накъдето си тръгнал е празно и приказно сиво,
само острите тръни обшиват с корона главата ти.
Всички извори търсят реки. И понякога виждат!
И врагът – до последната риза – ми беше приятел.

Не посмях да ти кажа, че никога няма да стигнеш.
Ако имаше начин – и сляп като мен – би се сетил!
Пада цвят – ведър дъжд. А под сетната липсваща вишна
ми е толкова тъмно, че тъмното почва да свети.

СЕЛО Е!

Бавно село. Тихо и напуснато.
Бременни лозниците от грозде
натежало, алено, некуснато!
Даже вятър няма, няма после.

И прозорците му – късогледни,
та когато някой-никой мине,
дръпнат си пердето до последно –
крият тишината, да им стигне!

Покриви – с изкърпени каскети,
покриви – с охлузени улуци.
А войводите му са заети
да преправят спомени за внуци!

Котки дремят, кучета не вардят.
Зидове подпират небесата,
бяло е полето, а хамбарът –
стиснат като шейх брои зърната!

Край плета – глухарчета и баби.
Сгърбени крилете на мухите!
Ярките страхливо се прокрадват,
окълвали сенките протрити…

Иска точно тук да си живее
Времето! Наникъде не мърда.
И кавал минутите му пее,
и неделята му е в четвъртък.

ВМЕСТО ОТГОВОР

Питат ме: “Защо?” И „Ти си луда!”
винаги въпроса придружава.
“Там е уредено! Тук е ужас!
Тръгвай си, веднага се спасявай!”
Повече от то-о-олкова години
слушах. И наникъде отивах.
Там – сред авокадо и маслини
да сънувам българска коприва!
Че човек безроден бавно съхне
или кръгъл става, като тиква.
Който трябва – нека пак да тръгне!
Мен Балкана с гайда ме повика.
Който може: Евала му! Дважди!
Нека свиква, нека се родее
с чуждите земи. Деца да ражда –
и с акцент – приспивно да им пее!
Аз не мога. Не! А и не искам
да съм никой – в лъскави сараи.
Връщам се, за да ми плащат ниско,
но за висотата на България!