Добромир Банев на 51

Днес обичания от мнозина поет става на 51 години или казано иначе, половин век вдъхновение

С пожелание за непресъхващо перо, вечна муза и здраве!

Празникът, обаче, е двоен, тъй като точно след седмица е премиерата на най-новата му книга с интимна лирика „Обичай ме бавно“ (издание на „Персей“). Събитието ще се състои на 6 февруари (четвъртък) от 18.30 ч., в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Добромир Банев е поет, писател и публицист, роден на 30.01.1969 г. в гр. Ловеч. Завършил е право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. „Любов до синьо“ е седмата му книга след „Еднакво различни“ (2011), „Абсурдни времена“ (в съавторство с Маргарита Петкова, 2013), „Абсурдни времена 2“ (в съавторство с Маргарита Петкова, 2014), „В понеделник ще е късно (2014), „Зад огледалото“ (заедно с Маргарита Петкова, 2016), „Аз съм в другото такси“ (2017) и “Любов до синьо” (2019).

“Обичай ме бавно” е заглавието на новата стихосбирка на поета Добромир Банев. Тя събира най-доброто, което Банев е издавал досега, но включва и нови текстове.

Маргарита Петкова е редактор на книгата. Илюстрациите са дело на Ивелина Чолакова. Премиерата на книгата е на 6 февруари, от 18:30 ч. в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, само дни преди празника на влюбените.

“Аз съм лиричен поет. Любовта е най-движещото чувство в света”, сподели поетът в студиото на “България сутрин”.

Според него думите са за споделяне, мълчанието също.

“Живеем в едно много забързано време и като че ли не се вглеждаме достатъчно в другия. Това според мен е пагубно за една връзка. Любовта е упование”, смята той.
“Винаги ще казвам, че е хубаво да се чете поезия, но в състояние на самота е достатъчно да четеш, каквото и да било, за да отвлечеш мислите си. Дълбоката самота обаче не може да бъде компенсирана с нищо. Има креативна самота, в която се чувстваш самодостатъчен, но повечето хора изпадат в самота, която не е градивна за тях и единственото спасение е да бъдат влюбени”, каза Банев пред Bulgaria ON AIR.
”
Той сподели, че с годините стихотворенията му са станали по-дълбоки, по-философски.

“Някои от тях звучат като сентенции. Това не само е нормално, но е и страхотно, че се случва”, отбеляза поетът.

Източници: ARTday.bg, bgonair.bg

Предлагаме ви три стихотворения от Добромир Банев:

***
Уморено море
е животът ми вече.
Ти си тръгваш? Добре.
Остани си далече.

Много късно разбрах –
всичко важно е вятър.
Ах, кога остарях!
Погледни ми косата –

сякаш първият сняг
си играе със мене…
Сбогом, пясъчен бряг!
Сбогом, хубаво време!

Уморено море.
Остани надалече,
там ще бъдеш добре.
С мен е зимата вече.

***

Ах, колко мъка има по света.
Едни се раждат, други се разделят,
а трети са на прага на смъртта,
сбогуват се с последната неделя.

Децата като люляци цъфтят,
а люляците бързо прецъфтяват…
По път поемат, стигат кръстопът,
целуват, мразят, после съжаляват.

И в този непрестанен кръговрат
все не преставаме да бъдем лоши.
Делим се с брадви, както брата с брат,
а чувствата изхвърляме във кошчето.

Едни се любят, повечето не.
Неделята е истински коварна,
пред нея всички сме на колене –
от прашна София до синя Варна.

Преди да цъфне люлякът, преди
ръка невинна цвят да си откъсне,
моли се! Яж! Обичай! Не съди!
Защото в понеделник ще е късно.

***

Всеки ден и по същото време
аз те виждам – унесена, лека –
в кафенето, на крачка от мене,
а от другите хора – далеко.

Всяка вечер към десет и нещо
наблюдавам прозореца южен –
вън е кучешки студ, в мен – горещо,
аз съм щастлив, градът ни е тъжен.

Всеки миг на ноември си струва,
както цялата идваща зима –
щом на крачка от теб съществувам,
няма друг начин –
лято ще има.