Днес почитаме паметта на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг

Денят се отбелязва от 2005 г. в памет на лекарите и медицинските специалисти, които за загинали при изпълнение на задълженията си. Датата не е избрана случайно – в памет на д-р Стефан Черкезов.

На 15 август 1963 г. младият лекар на с. Стрелец, Великотърновско д-р Стефан Черкезов отива на служебно съвещание в окръжния център с разхлопан претъпкан автобус.

Той обаче се блъска в камион и избухва в пламъци. Д-р Черкезов, който тогава е пътувал прав на стъпалата, е изхвърлен от взривната вълна навън, в канавката, и му няма нищо, но веднага, без колебание, се връща, влиза в огнения ад и започва да вади горящите хора.

Пламва му косата; изгасва я с ръце и продължава да ги спасява. Облечен е в бяла найлонова риза, която се стопява по тялото му и му причинява дълбоки обширни изгаряния.

д-р Стефан Черкезов изважда от горящият автобус 47 души

Пристигат линейките от Велико Търново и Горна Оряховица; и той – най-пострадалият! – започва да ги пренася с носилките до тях и отказва да бъде транспортиран. Накрая остава съвсем сам и тръгва под жаркото слънце пеша към по-близкия град, Горна Оряховица.

По пътя го пресреща върнала се за него линейка и го качва, вече колабирал.

Това не е всичко за този безумно смел и самоотвержен човек и лекар! Пристигнал в хирургичното отделение на болницата, той отпраща втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето себеотрицание и героизъм думи: “Колеги, оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти!”

Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва в адски мъки и в пълно съзнание. Край леглото му ридае младата му жена Лидия.

Последните му думи към нея също са изумителни:

“Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене – показах се като истински лекар…”