Дискриминация на работното място

Специален коментар на Радостин Павлов – експерт в РС на КНСБ Шумен, секретар на ТКС на ФСЗ към КНСБ

Всички имат право на равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им и на развитието им. При нарушаването на този основен принцип е налице дискриминация.

Основната предпоставка за упражняването на това право е лицето да счита себе си дискриминирано от работодателя. Проява на дискриминация е възможна:

1. Преди възникване на трудовото правоотношение:

– при обявяване на свободно работно място – когато работодателят е поставил изисквания, свързани с признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДиск, освен в изрично предвидените случаи;

– преди сключване на трудовия договор – работодателят няма право да иска от кандидата информация за признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДиск, освен в случаите по чл. 7 ЗЗДиск или ако това е необходимо за нуждите на проучване за получаване на разрешение за работа с класифицирана информация;

2. При възникване на трудовото правоотношение:

– при приемане на работа – работодателят няма право да отказва приемането на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете – чл. 12, ал. 3 ЗЗДиск;

– при наемане на работа – работодателят няма право да откаже да наеме на работа или да наеме при по-неблагоприятни условия лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДиск;

3. По време на изпълнение на трудовите задължения – работодателят е длъжен да осигури:

– еднакви условия на труд, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДиск, както и да се съобрази с изповядваната от работника или служителя религия или вяра;

– равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд;

– равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността на работниците и служителите;

– работно място пригодено към нуждите на лице с увреждания, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя;

– прилагане на еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания и при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2-5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител.

Форми на дискриминация на работното място: тормоз, сексуален тормоз, подбуждането към дискриминация, преследване, расова сегрегация.