Десислава Тивчева: „Градът е шарен, хората посивяха, принудени да мислят единствено за насъщния.“

Какви са предизвикателствата пред един художник в България, Деси?

Предизвикателство е изобщо да бъдеш художник в България. Зад една картина не стои просто удоволствието да размахваш четките, а много труд, който не е оценен. Затова е по-лесно да миеш чинии в Германия, отколкото да си художник в България. Но не всички обичаме лесното и безметежно съществуване.

Впечатляваш много хора със своите картини. Как избра тематиката на рисуване?

Рисувам само, каквото харесвам. Не се изживявам като велик автор. Влагам цялата си емоция в рисуването и,може би, това се усеща.

Откъде черпиш вдъхновение?

Банално е, но най-голямото вдъхновение е природата. Тя е нарисувала всичко. Аз само плагиатствам. Опитвам се да уловя моментите, които утре… няма да са същите.

Кога разбра, че да си художник е твое призвание?

Не знам. Това с призванието ми убягва като тема. Опитвам се да не мисля какво ми е призванието, да не се вземам твърде сериозно. Опитвам се да влагам себе си в нещата, които правя, а дали е призвание… нямам отговор.

Любопитно ми е на колко години нарисува първата си картина?

Първата сериозна работа беше някъде в шести клас, когато учителят ми по рисуване – (тогава) другарят Щерев, ми подари няколко туби маслени бои…

Нарисувай с думи картината на твоя град.

Градът е шарен, хората посивяха, принудени да мислят единствено за насъщния. Това е черна констатация. Все се каня да рисувам градски сцени от родния си град, но като видя тъжните изражения на хората по улиците, се връщам към цветята и дърветата.

Автор и водещ на “Пресечни точки”: Силвия Йорданова (гр. Нови пазар)