Ники Комедвенска, Добромир Банев и Маргарита Петкова в няколко реда:
“Искам поне веднъж да видя как някой политик, сериозно нагазил лука, гребал от меда с шепи, бъркал в хазната и прочее, да не се измъкне с клишето “това са грозни политически инсинуации”. Не че вярвам в правосъдието, просто съм любопитна дали съществува подобен феномен…”
Ники Комедвенска
“Мъж. Жена. Между тях първо е любовта. После споменът за любовта. После представата за любовта. Желанието, което става навик. Навикът, който измества чувството. Ръцете продължават да се докосват. Телата са се променили. Уморени са. Нищо не се повтаря.
Вино дайте! Да пием за рутината!”
Добромир Банев
“Аз станах майка на 26 години. Тоест абсолютно осъзнато. И абсолютно осъзнато потретих това действие. Никой не си избира времето, в което живее. Можеш само да избираш как ти да живееш в него. Вятърът на промените ме задуха, когато дъщеря ми беше на 7 години, големият ми син на 3, а малкият – на 12 гестационни седмици. Родих го на 27 юни 1990, след първите „свободни избори”. За белите ми деца годините си бяха черни. Купони, редене по опашки от тъмни зори за мляко, освобождаване на пазара и „За Бога, братя, не купувайте!”.
Как да не купуваш, когато трябва да си храниш децата?”
Маргарита Петкова