Владимир Огнянов

Владимир Огнянов: Истината е, че аз съм от късметлиите, защото помирисах смъртта!

Много мнения и становища се изписаха и тиражираха през последните месеци относно мерките за овладяването на пандемията. За едни те са прекалени, за други недостатъчни, за трети безсмислени.

Днес ще ви предложим отново реалността, от първо лице!

Той е на 37 години, от София. Занимава се с маркетинг и предприемачество, има любима и дъщеря на 4 годинки.

Не ни беше лесно да склоним Владимир Огнянов за краткото представяне, защото той не търси сензация, а споделя своя преход през тази ад с една единствена цел – да бъдем предпазливи.

Изписан е от ковид отделението на Пирогов преди 5 дни, а там „не само помирисваш, но и усещаш смъртта“, споделя той.

Вижте неговата нередактирана история, битка и завръщане към живота, продължила 18 дни:

След месеци на спазване на мерките, за да не се заразим и да дочакаме ваксините – носене на сертифицирани маски FFP2, редовно миене на ръцете и спазване на дистанция, неминуемо вирусът влезе вкъщи. Нямаше как да е иначе, когато водехме сравнително нормален начин на живот – детето ходеше на градина, Надя на работа, а аз ползвах метро и ходех по срещи, както преди пандемията. Спазвахме мерките, за да се ваксинираме и да не се срещнем челно с вируса. Ми, за малко не ни се получи.

След като Надя беше положителна и със симптоми, от 2-ри и аз бях с положителен бърз антигенен тест от лаборатория и леки симптоми – леко драскане в гърлото и отпадналост. Започнах още преди това Авирон рапид по схема, както и прием на хранителни добавки, тавипек и геломиртол. Докато Надя се оправяше моето състояние се влошаваше всеки следващ ден, като сатурацията ми след 3-ти не минаваше 95.

Продължението беше зверска треска, температура няколко дни от 38.5 градуса, която за да сваля пиех Хексалгин и час и половина бях с ледени кърпи с оцет, болки в главата, мускулите и ставите, зверски коремни болки и 3 дни диария. Кашлицата ми беше такава, че имах мускулна треска на корема.

С тези симптоми и сатурация 87 постъпих на 5ти в Пирогов с обширна двойна пневмония, първо във Второ вътрешно, а от 11-ти ме преместиха в отделение “Токсикология изолатор”. Стигнах до сатурация 77. Няколко дни бях на 10 литра кислород през назална канюла, още няколко на 6 л., след това 4 л. и накрая на 2 л., преди да нямах нужда от кислородната терапия, защото стигнах до сатурация 94, с която ме изписаха във вторник.

Докато бях в болница Ана преболедува вируса със симптоми /температура/, сравнително леко. Надя се оправи или поне вече беше минала най-тежката част.

Докато бях в УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, няколко човека от съседните стаи загубиха битката с вируса, човек от моята стая почина, буквално, срещу мен. В последните дни в отделението с по-леките случаи или вече оправящите се, тези, които сме по-добре помогнахме да преместят един от пациентите, които се наложи да интубират. За съжаление малко по-късно човекът почина в централна реанимация.

Нищо от това, което пиша няма за цел да получа съчувствие или внимание. Нямам нужда от това, но е важно тези от нас, които се срещнаха с вируса и не са от късметлиите, при които заболяването минава леко да разказват каква може да е реалността за всекиго. Ако дори само едни човек осъзнае, че това не е просто вирус и не се зарази, не зарази близките си и не стигне до болнично лечение, ще си е струвало.

На петия ден от изписването ми продължавам да пия антибиотик, антистенокардин, фиброзим, АЦЦ и шепи хранителни добавки. През вените ми, за 18 дни в болницата, минаха литри антибиотъци /5 вида/, противовъзпалителни и кортикостероиди /2 различни/, различните банки /Рингер, парацетамол…/не ги броя, през първата седмица бях с по две – сутрин и вечер по една…

Истината е, че аз съм от късметлиите, които макар и трудно минаха през това, но сравнение с други случаи на хора, с които лежах или тези, които загубиха тази битка, съм един щастливец. Бях в стая с човек, който бе изписан след 4 месеца в Пирогов, прекарал месец и половина интубиран в изкуствена кома. На леглото до мен беше човек, чиито дробове са увредени на 85%, а 5 дни е бил пред реалната възможност да бъде затръбен.

Не се оплаквам и не търся съчувствие, само споделям своя опит с болестта. И друг път съм бил болен от грип, нямам придружаващи заболявания, не пуша…в болница за 18 дни не съм влизал. Дали ваксините са отговорът – да, категорично. Дали ще се ваксинирам – да, категорично, когато мога и с каквато минала европейските регулации ваксина е налична.

Ковид отделението, ако не ада, е чистилището на земята, там не само помирисваш, но и усещаш смъртта.

Не, не преувеличавам.

Няма гаранция как заболяването би протекло, да за някои минава като настинка, за други като грип, но има един огромен процент, които сме предразположени генетично, а и не само, не е напълно ясно защо, които завършваме в болница, а стигне ли се до там никога не е съвсем ясно как ще се развие болестта.

Екипът на доц. Петър Атанасов в ковид отделението са хората, заради които много от постъпилите сме изписани или спасени. Доцентът идва всеки ден в 6:15 часа и седи до когато трябва 24/7. Екипът му от млади лекари, сестрите и санитарите са най-големите професионалисти, които са ме лекували и ще съм им винаги благодарен за нечовешките усилия, които полагат за всеки един от пациентите си.

Не, че не съм, но благодаря на всички, които бяха с нас по време на престоя ми в болницата, но все пак и доста не в мой стил – благодаря ви, че сте част от живота ми.

Т’ва е, ако някой разбере от къде да си взема парите за този близо месец извън строя и неясно, колко още възстановяване, да сподели… И за Бога, братя ваксинирайте се и спазвайте мерките.

С благодарност към Владимир Огнянов и пожелание за пълно възстановяване.

Facebook коментари



Твоята реклама тук - виж как!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Avatar

РЕКЛАМА, ОНЛАЙН МАГАЗИН, ТВОЯ РЕКЛАМНА СТРАНИЦА


Новото поколение продуктова реклама!


Изработка на рекламна страница, онлайн магазин или банер реклама - ние сме вашият партньор.