Видове допълнителни възнаграждения

Специален коментар на Радостин Павлов, общински координатор за КНСБ – Нови пазар

Нормативно видовите допълнителни възнаграждения и техния характер са определени в Наредба за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г. посл. доп., бр. 49 от 29.06.2012 г.). Според чл. 3 т. 2 съществуват „допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор“. От текста е видно, че освен регламентираните в КТ и самата наредба могат да съществуват и други допълнителни трудови възнаграждения, определени в друг нормативен акт или КТД.

Такава могат да бъдат :
1. постигнати резултати от труда – текущо, за година или за друг период;
2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника;
3. участие в печалбата;
4. други.“
Важно е да се отбележи, че според чл. 15., ал. 1 от наредбата “Допълнителните трудови възнаграждения по чл. 11 и 12 са с постоянен характер“, в действителност това са допълнителните възнаграждения за по-висока квалификация (образователна и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“, както и за придобит трудов стаж и професионален опит.
Важно е да се знае, че допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер се включват освен във възнаграждението за платен годишен отпуск и при формирането на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда /чл. 17, ал 1 на Наредба за структура и организация на работната заплата/
„В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер.
Така допълнителните трудови възнаграждения за трудов стаж и професионален опит и за по-висока квалификация са елемент на обезщетенията, които най-често са тези по чл. 220, ал. 1 – за неспазено предизвестие, чл. 222, ал. 1 – за оставане един (или колкото по КТД) месеца без работа, чл. 222, ал. 3 – 2/6 (колкото по КТД ) заплати при пенсиониране, чл. 224 – за неизползвания платен годишен отпуск.