Бургаският бард Красимир Йорданов ще гостува в библиотеката през февруари

В навечерието на празника на любовта и виното, бардът Красимир Йорданов, известен с артистичното си прозвище „Див козел”, ще ни гостува в библиотеката с китара и песни.

Той е бургаски бард. Живее в Пловдив и свири навсякъде по света и у нас.
Автор е на два албума, три деца и четири стихосбирки.
Носител е на множество национални награди за поезия и авторска песен.

Лауреат на бардовските фестивали в Харманли, София, Несебър, Равда, Ловеч, Шумен и Бургас. Пише текстове и музика за песни, изпълнявани и от дуети и рок-групи.

Автор и участник в спектаклите „Джаз“, „Всичко е на нервна почва“ и „Селу“.

В музиката му, както пише критикът Светлозар Желев – „ ще усетим както традиционното наследство на по-предишното поколение български бардове, така и нотка рок и блус – музикални стилове, с които пловдивският бургазлия е тясно свързан.

Освен сериозните неща, Краси пише и немалко комични и пародийни текстове. Това означава, че ще чуем и песни с познати популярни мелодии и неочаквано непознати, остри и забавни текстове.

Относно поезията можем да кажем, че без да се заиграва излишно с постмодерната орнаментика, Краси рисува живота със слова, които са понятни, понякога до цинизъм директни, но и почти винаги поне малко усмихнати и с нотка горчива интелектуалска (само)ирония.”

„Пресечни точки” – интервю на Силвия Йорданова

Здравей, Краси! Много се радвам, че прие да ни гостуваш в нашето малко, но прекрасно градче, изпълнено с живот. Бил ли си някога в Нови пазар?

Здравей, благодаря за поканата. За мен ще е интересно да посетя за пръв път градчето ви, за което съм чувал само хубави неща.

Известен си с артистичното прозвище „Див козел” – как се роди това име?

По време на един планински преход към връх Мусала – заваля едра градушка и се скрихме в един скален заслон. При нас дойде да се крие и един див козел, с когото се гледахме очи в очи около 5 минути. Не можех да забравя този поглед и написах песента „Духът на дивия козел“. В последствие, в гр. Шумен, по покана на Асен Масларски, записах и албум със същото заглавие. По времето на мои концерти – хора, които харесваха песента, се провикваха от публиката – „Дивият козееел!“, понеже, искаха да изпълня песента. Други, които не ме познаваха, си мислеха, че това ми е прякорът. И наистина, така ми викат вече 25 години.

Може ли някой да те опитоми?

Правени са доста опити. Въпросът е дали си струва да опитомиш едно диво животно и да го поставиш в клетка. То престава да бъде себе си. Загубва естествената си среда, а тя е свързана с много пътуване, изкачвания и спускания, прекрасни гледки, свобода при взимане на решенията. По-скоро… аз се опитвам да накарам някои опитомени видове леко да подивеят, за да усетят тръпката от самото живеене и да оценят новите възможности, които трудно се виждат, когато си опитомен.

От кога се занимаваш с музика?

Когато бях на 7 г., баща ми – ми купи акордеон. На 13 г. усетих, че ме влече китарата. Бях запленен от първите хитове на „Щурците“, „Диана експрес“ ,“ Сигнал“, „ФСБ” и се опитвах по слух да вадя акордите им и да ги изпълнявам из Бургаските паркове.

Кои са бардовете?

Това са хора, търсещи правилната подредба на думи, които искат да споделят, за да предизвикат размисъл у слушателите. Водещото е текстът. Когато той е облечен в хубава музика се запява лесно и доставя удоволствие, както на изпълнителя, така и на публиката.

От кога съчетаваш писане, свирене и пеене?

От 1982-ра година. По сериозно навлязох в бардовските среди през 1988-ма на един фестивал във Варна, където се запознах с Асен Масларски, Валери Станков, Гриша Трифонов и още куп чудесни български бардове.

Носител си на множество национални награди. Коя е най-голямата награда за теб?

За мен, най-голямата награда, е сълзата в окото на публиката. Дали ще е от радост или от мъка – не е толкова важно. Успееш ли да трогнеш този, който е отделил време да те слуша на живо, той ти става верен фен и въобще не го е еня къде и с какви статуетки си награждаван. Търси те, следи те и иска още! Прекрасно чувство е да срещнеш човек, който напълно сериозно възприема поднесеното от теб като свое.

Хващам се за думата „сериозно” и в тази връзка – сериозни ли са несериозните неща?

Най-трудно се пише хубава сатира. Навсякъде е пълно с драма. Чувството за хумор на българина е натровено с пестицидите на нескопосани телевизионни предавания, облъчено от долнопробни радиостанции, изпилено от интернетска маниакалност. Несериозно е да говорим за под седем милона души, живущи в Родината. Но това всъщност е един съвсем сериозен факт. Нали?

Обикаляш света. Коя е най-странната ти и вълнуваща случка?

По време на мое гмуркане на Малдивите бях посетен от две еднометрови акули, които се въртяха дълго около мен. Уплаших се и с всесила заплувах към брега, оставяйки кафеви следи. Там, водолазите ми обясниха, че акулата е тъпо животно и никога не напада нещо, което е по-голямо по размер от нея. Излезе, че са ме разглеждали от любопитство.

Ще ни гостуваш на 13-ти февруари, ще ни загатнеш ли малко какво да очакваме от „Див козел”?

Ще представя своя албум „Черен дракон“, в който има много тъга и много смях, ще потърся златното сечение на Свети Валентин и Трифон Зарезан и дори ще си позволя да пофлиртувам с вашия съгражданин Мариус Куркински в една от песните ми.

Твоето послание към нашите читатели?

Първо, искам да поздравя всички, които все още проявяват интерес към четенето!
Без размяната на думи със себеподобни, всеки автор, би се отдалечил от собствената си ценностна система и би се превърнал в самотен чобанин, навикващ овчето си стадо.
Затова, адмирирам всяка среща между интелигентни и общителни хора.
Бъдете здрави и живейте с усмивка!

Facebook коментари
Твоята реклама тук - виж как!


Booking.com




Твоята реклама тук - виж как!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *