Специален коментар на Радостин Павлов, общински координатор за КНСБ – Нови пазар
1. На първо място, основно мое право е да получавам навреме ежемесечната си заплата. При добросъвестно изпълнение на моите задължения Кодексът на труда гарантира изплащането на минимум 60 процента от трудовото ми възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение продължава да ми се дължи и трябва да ми се изплати допълнително заедно с лихва. Дори един ден забавяне на трудовото ми възнаграждение – заплата, премия, бонуси, командировъчни или други полагащи ми се парични средства, свързани с извършения от мен труд, се приема за бавене и подлежи на изискване от моя страна!
2. Ако забавената сума не бъде изплатена доброволно и работодателят ми е забавил минимум една месечна заплата, аз имам право да прекратя трудовото си правоотношение без предизвестие. За целта писмено трябва да уведомя работодателя си чрез писмозаявление, което мога да изготвя на съответния работник. Трудовото правоотношение се счита за прекратено от момента, в който работодателят ми получи заявлението, без да е необходимо неговото съгласие.
Когато прекратя трудовия договор на това основание, за мен се отключва правото да получа следните допълнителни обезщетения, освен дължимата заплата и лихвата към нея:
В случай, че работя по безсрочен трудов договор, работодателят ми дължи обезщетение в размер възнаграждението за срока на предизвестие при прекратяване, посочен в договора.
В случай, че работя по срочен трудов договор и претърпя вреди, вследствие на прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят следва да ми изплати размера на действително претърпените вреди.
Имам право и на обезщетение за неизползван годишен отпуск за текущата календарна година.