| посещения | | Питай кмета тук - коментара | Мобилна версия

Трудова злополука

Специален коментар на Радостин Павлов, общински координатор за КНСБ – Нови пазар

Според чл.55, ал.1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Според чл.55, ал.2 от КСО, трудова е и злополуката, станала с осигурено по чл.4, ал. 1 и 2 КСО лице по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; или до мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; или до мястото за получаване на възнаграждение.

Във всички тези случаи злополуката се признава за трудова, дори и тя да е настъпила поради небрежност на осигуреното лице. Не се признава за трудова злополука само когато пострадалият умишлено е увредил здравето си – (същ.) намерение, предумисъл, умишленост, предумишленост, преднамереност, замисъл, план, проект, цел, тенденция.

В Кодекса на труда се урежда имуществената отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука.

Съгласно чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Съгласно чл.200, ал.2 от КТ, работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каква и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.

Работодателят отговаря както за имуществени, така и за неимуществени вреди.

Имуществените вреди са както направените разходи поради злополуката – за лечение, усилена храна, рехабилитация в специални заведения и пр., така и пропуснатата полза от неполучаване на трудово възнаграждение или получаването му в по-нисък размер.
Неимуществените вреди се изразяват в болките и страданията на лицето от претърпяната злополука, а при смъртна трудова злополука – в болките и страданията на близките на пострадалия.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Исковете за тези обезщетения могат да се предявят пред съда в срок от три години от датата на злополуката.


За да коментирате тази статия, използвайте формите за коментари най-отдолу.

За още новини, харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Реклама

Тук може да е твоята реклама!

Медия 60 ТИЯТ ГРАД Ви предлага уникална възможност за осъществяване на комуникация с вашите потенциални клиенти.

Как? Клик и виж!





Спестете 10% при резервация в Booking.com през нашия сайт. Тук и сега!

Booking.com


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Powered by WordPress | Theme Designed by: Sprint - Black Friday 2016 | Thanks to promo codes - at&t, sprint - coupons and here