Медия 60 ТИЯТ ГРАД ви предлага уникална възможност за реклама, тук и сега!

Празнуваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер

Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син – Иисус Христос. Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци – родственици, които също се смятат за част от семейството.

Според библейското предание, на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение.

Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат „Малка Коледа“, „Суха Коледа“, „Детешка Коледа“ или по-рядко – „Мали Божич“ и „Крачун“.

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен „Боговица“, „Богова пита“, „Божичник“, „вечерник“, „светец“ или „харман“. Той е замесен с „мълчана вода“ от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и „вит-превит кравай“, който е предназначен за коледарите.

Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината.

Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята – за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел лекуват и някои заболявания.

Днешната коледна елха замества бъдника – пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.

Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни коледни пости.

Вашият Facebook коментар

Ако нямате Facebook профил, използвайте формата за коментари най-отдолу.

За още новини, харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Реклама







Спестете 10% при резервация в Booking.com през нашия сайт. Тук и сега!

Booking.com


Тук може да е твоята реклама!

Медия 60 ТИЯТ ГРАД Ви предлага уникална възможност за осъществяване на комуникация с вашите потенциални клиенти.

Как? Клик и виж!


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *