Медия 60 ТИЯТ ГРАД ви предлага уникална възможност за реклама, тук и сега!

На 10 май, в библиотеката при НЧ „Христо Ботев“ гостува писателят Тодор Андонов

Кой е Тодор Андонов?

Често по различни поводи ме представят като бард, журналист, музикант, писател, общественик и какво ли още не. Наистина съм в по-малка или в по-голяма степен всичко това, а съм познат и в още някои други качества, но е вярно и това, че съм всъщност един обикновен човек, който се стреми да осмисли живота си, макар че съдбата ми е отредила последните десетилетия да живея в пълен мрак.
А иначе съм роден в Нови пазар на 1 август 1959 г. Детството ми премина тук, до онази далечна 1971 година, когато семейството ми се премести да живее в Смядово.
Живял съм и съм работил в Шумен и Велики Преслав, а от 12 години се завърнах отново в Смядово. Работя там в местното радио от осем години. Семеен съм с три деца и четири внучета. Жена ми е професионална приемна майка, а това поставя и мен в ролята на приемен родител. Завършил съм няколко специалности в Шуменския университет, като и в момента съм студент.

Четат ли хората книги?

Щом има книгоиздаване, което се движи основно от пазарни принципи, следователно има хора, които четат книги. По-скоро въпросът е колко и какви книги четат българите. Обаче, ако знаех отговора на този въпрос, щях за 25 години книгоиздателска работа да съм направил състояние. И понеже не съм, очевидно е, че не знам отговора. Моите книги съм издавал все в семейното ми издателство. Това обстоятелство не ми е давало възможност да преценя чисто търговската страна на въпроса, затова последната си книга, романа „Хероин”, издадох в престижното столично издателство „Атеа”, именно да проверя дали това, което пиша, ще намери читатели сред широк кръг любители на българската художествена литература и то спазвайки пазарните принципи. Книгата излезе само преди малко повече от месец, така че е твърде рано да си правя изводи, но поне от първите мнения, които получавам, мисля че романът ми се приема добре от читателите. Засега той е само в хартиен вариант, но с моя издател и литературен агент обсъждаме и други формати, например аудио и електронен – все пак възможностите се разширяват и трябва да се използва всичко, за да достига всяка книга до своя читател в удобен за него формат. Вече получавам и предложения някои мои по-стари текстове да бъдат драматизирани, а романът ми „Хероин” да се филмира. Би било добре, но засега не мисля по тези въпроси. Но и това са възможности книгата да достига до читателите и се надявам един ден и такива проекти да се реализират с мои текстове.

Какви са творческите ти планове?

Има една поговорка: „Ние планираме, а Господ се смее.” В този дух ще кажа, че имам проекти поне за десетина живота, но какво точно ще изпълня, едва ли някой може да каже. В по-къси срокове планирам да напиша продължението на „Хероин”. Ще са две книги – „Хероин 2” и „Хероин 3”. Така съм замислил всичко и за целта съм подготвил нещата още в първата книга.
Работя по набиране на материали за една доста дълга поредица от романи, но този проект ще разкрия като му дойде времето. В момента пиша и по-малки по обем неща, като две книги за Смядово, например. Имам в плановете си и две поредици от книги, свързани с децата, но и за тях като им дойде времето. И още поне 123 проекта…

От какво черпиш вдъхновение?

Преди да кажа за вдъхновението, ще кажа нещо друго. Винаги съм се пазил от графоманията. Пиша само тогава, когато имам какво да кажа. Дълго наблюдавам онези процеси и явления около мен, които ме вълнуват и когато намеря някакви отговори на въпросите, които си задавам, написвам по нещо. И понеже някои от темите, които често ме карат да не заспивам нощем са свързани с доста неприятни за четене неща, търся различни начини да ги покажа – както тях, така и отношението си, с различни по-приемливи за читателя форми. Една от темите, например, е за слепотата, слепите и ослепяването. Миналата година някои от текстовете ми на тази тема издадох в един сборник, който нарекох „Вариации в си бемол мажор”.
Обобщено, отговорът ми на този въпрос е, че вдъхновение не търся, а живият живот е този, който ми подава идеите.

Какво мислиш за нивото на грамотност в България?

Каквото и да мисля, едва ли има някакво значение. Звучи песимистично, но това е положението. Понеже каквото има да става, то така или иначе ще стане и без мен. Не ми е приятно обаче, че от година на година нашият народ се опростачва, че сякаш сме влезли в една низходяща спирала, от която излизане няма.И все пак се надявам, че от тази неприятна ситуация ще се намери изход, ще се намери равновесното й положение.

Сбъдват ли се мечтите?

Мечтите се сбъдват само ако ги сбъднеш. Те сами нищо не правят за сбъдването си. Казват, че човек е толкова голям колкото са големи мечтите му. Е, ако е вярна тази мъдрост, сигурно аз трябва да съм тежък поне петстотин килограма и висок поне десетина метра. Ако, разбира се, приемем под голям, голям на ръст. А ако голям е големината на духа, то не знам мерна единица за това, но сигурно ще е нещо впечатляващо, понеже мечтите ми нямат граници. А за да се сбъднат мечтите ми полагам много усилия. Но винаги се старая да остане поне една мечта несбъдната. Защото какво е човек без мечти!?

Какво би казал на днешните млади хора?

Аз не се изживявам като някакъв гуру или мъдрец, та да отправям послания към когото и да било. Само ще кажа на младите да си живеят живота, както им харесва – така или иначе старите няма да ги разберат, така както един ден те, вероятно, няма да разбират бъдещите млади. Така е било открай време и едва ли ще се промени някога.

Представи ни с няколко думи новата си книга „Хероин”…

Един откъс трудно би представил цяла книга, още по-малко с криминален сюжет. Жанрът изисква загадка, динамика, неочаквани обрати. Ако се прочете само откъс, е като да надзърташ през ключалка – ще се види нещо, но то едва ли ще е цялата стая. Затова нека ми се доверят тези, които обичат да четат български книги. Струва си да го прочетат, още повече като се има предвид мястото на действие. Само ще разкрия, че единият от главните герои е роден в Нови пазар. А част от действието се развива тук. Основното действие е в Шумен, т.е., в нашия край, и във Варна, и на още места около морето. Умишлено съм го позиционирал така, защото не мисля, че всичко трябва да се случва във столицата.

Както беше казал някой – София не е България. Не че имам нещо против София. Просто си обичам повече родния край. Така постъпих преди няколко години, като издадох и предния си роман „Етюд с морени”, който имаше много добър успех. Така съм постъпил и с романа „Хероин”, който съм сигурен, че ще има успех, така ще постъпя и със следващите романи от поредицата „Хероин”, а вероятно и с други бъдещи романи. Защото аз най-добре се чувствам тук и затова живея тук и не съм избягал, както са направили мнозина, без да ги упреквам разбира се. Споменавам го, защото точно този герой от романа „Хероин”, родения в Нови пазар, е от избягалите, но само който прочете романа ще разбере съдбата му, мотивите му, и най-вече моята оценка за постъпката му.

Накрая ще пожелая на всички новопазарци крепко здраве, а на бъдещите ми читатели ще добавя и приятни мигове с романа „Хероин”.

Автор и водещ на "Пресечни точки": Силвия Йорданова (гр. Нови пазар)

Вашият Facebook коментар

Ако нямате Facebook профил, използвайте формата за коментари най-отдолу.

За още новини, харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Реклама





Спестете 10% при резервация в Booking.com през нашия сайт. Тук и сега!

Booking.com


Тук може да е твоята реклама!

Медия 60 ТИЯТ ГРАД Ви предлага уникална възможност за осъществяване на комуникация с вашите потенциални клиенти.

Как? Клик и виж!


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Powered by WordPress | Theme Designed by: Amazon - Black Friday | Thanks to bargains - Black Friday 2016, sprint - coupons and T-Mobile - Black Friday