| посещения | | Питай кмета тук - коментара | Мобилна версия

Дори и звярът има милост!

Казал го е Шекспир: „И у най-големия звяр има капка милост. У мен няма, значи не съм звяр” е валидна точно заради това – звярът не се научава на жестокост. Той убива, за да яде. Инстинкт за оцеляване.
Съвременните персонажи от грозните новини за неоправдан садизъм и зверство към животни отглеждат и развиват нечовешките си страсти съвсем целенасочено и пред погледа на обществото. Вторачило се в пъпа си и скимтящо от „няма пари” и „в криза на прехода сме”.

Сега ще ви разкажа една истинска история. Далеч не съм убеден, че трябва. Предполагам, че след нея няма да ме харесвате хич. Или поне не чак толкова.
Все още деца, на около 13-14 години, в нашата махала организирахме… лов на котки. С валериан, метална каса за бутилки от олио и пръчка. Знаете, котката се омайва от валериана, дърпа се канапът на клечката и касата пада върху нея.
Защо, по дяволите, ни е било нужно да ловим котки ли? Убивахме ги. Убивахме ги. Някои от тях след бой или мъчения. Отвратителни, ужасни и гнусни мъчения.
(Отвратихте ли се? Спрете да четете!)

Това никога не ни е пречело да сме съвестни, свестни и добри ученици, добри пионерчета и изпълнителни членове на комсомола. Последното изречение добавям, за да си спомните, че е нямало причини да сме такива боклуци. Нито имаше от кого да гледаме такава гадост, нито обществените условия са били предпоставка за това. Нечовешки садизъм, заложен у всеки от нас, върнете се в началото на тези писания.
Докато веднъж един човек от махалата не слезе в общото мазе и не видя какво правим с една котка в каца за зеле, пълна с вода и добавен карбид. Уплаши ни до смърт, че след малко ще се обади в милицията и всички ще ни вкарат в затвор за малолетни. А бащите и майките ни – в затвор за възрастни.

Да не излъжа, но доколкото помня, веднага след това ловното ни хоби рязко изчезна. Чудовищата у нас заспаха и уверявам ви, до ден-днешен не са посмели да се покажат.
И почти всички от въпросната детска група за бургаско „сафари“ в момента гледат някаква животинка. Страшилището на котките от махалата вече 15 години живее с… котка. Няколко години преди нея имаше друга. На вилата – огромно куче, което много, много обича.
Аз си мисля, че онзи човек изигра фатално важна роля в нашия живот. Спря и унищожи зверското у нас. Защото по онова време на някого му пукаше какви хора ще израснат в България.

А сега, както по всичко личи, такива като него са все по-голяма рядкост. А подобните новини като че ли се показват само и единствено за повече публика. Казвал съм ви – „за няколко клика повече”.
Зверове сме. В зверско време.

Вижте как лъв спасява живота на бебе антилопа.

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Източник: desant.net


За да коментирате тази статия, използвайте формите за коментари най-отдолу.

За още новини, харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Реклама

Тук може да е твоята реклама!

Медия 60 ТИЯТ ГРАД Ви предлага уникална възможност за осъществяване на комуникация с вашите потенциални клиенти.

Как? Клик и виж!





Спестете 10% при резервация в Booking.com през нашия сайт. Тук и сега!

Booking.com


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Powered by WordPress | Theme Designed by: Sprint - Black Friday | Thanks to coupons - Verizon, amazon - promo codes and T-Mobile - Black Friday